О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
Гр. София, 16.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Ч.т.д. № 766/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Й. Н., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 50/29.01.2019 г. по ч.т.д.№ 707/2018 г. по описа на АС – Варна, 3 състав, с което е потвърдено определение № 3493 от 04.10.2018 г. по т.д.№ 1486/2018 г. по описа на ОС – Варна за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП № 401 от 04.12.2017 г. по описа на РПУ – П..
В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което се претендира неговата отмяна. Според частната жалбоподателка, неправилно възивният съд при формиране на изводите си се е позовал на решение № 116 по гр.д.№ 745/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, което е неотносимо към настоящия казус, доколкото касае имуществен спор по КТ, в който наличието на умисъл при извършване на деянието е от значение за обема на отговорността на служителя – пълна или ограничена. В случая фактите, на които се основава искът по чл.432 вр. чл.498 ал.3 КЗ, могат да бъдат установени от гражданския съд, като изходът по настоящото дело не зависи от реализирането на наказателната отговорност на третото неучастващо в делото лице – водач на МПС. Не е сигурно, че наказателното производство против този водач ще стигне до съдебна фаза, а актовете на органите на предварителното производство нямат задължителна сила за гражданския съд, поради което спирането на делото единствено ще накърни реализирането на правото на ищцата да получи справедливо и своевременно обезщетение.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението е основано на следните правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, вр. чл.274 ал.3 ГПК, разрешени според страната в противоречие със сочена практика на ВКС: 1. Приравнява ли се образуването на досъдебно производство на „разкриване на престъпно обстоятелство” по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК; 2. За приложението на тази разпоредба необходимо ли е престъпното обстоятелство да е идентично с деянието, което е предмет на доказване по спряното гражданско дело; 3. Налице ли е основание за спиране по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК при образувано досъдебно производство преди образуваното гражданско производство; 4. Прилага ли се чл.229 ал.1 т.5 ГПК, ако престъпните обстоятелства могат да се установят в хода на гражданското дело. Отделно в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационно обжалване и очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт, съобразно чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в частната касационна жалба и изложението към нея, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, като се е позовал на следното: Твърденията в исковата молба относно настъпилото ПТП изцяло покриват състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.Б НК. В този случай предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – застраховател, е установяването на виновността на водача на застрахованото МПС, чрез което са нанесени вредите. За установяване на тези престъпни обстоятелства е представен протокол за ПТП с пострадало лице, в който е удостоверено и начало на разследване по ДП № 401 от 04.12.2017 г. по описа на РПУ П.. Посочените в този документ престъпни обстоятелства обуславят пряко решението по образуваното дело, понеже покриват елементите на пораждащия отговорността на застрахования фактически състав и съответно обуславят отговорността на застрахователя. Само въз основа на тях сезираният граждански съд не може правилно да реши въпроса дали е осъществено престъпление, респективно покрит от застрахователя риск, понеже разследването им е в компетентност на наказателните органи, които ще се произнесат с присъда или с прекратяване на наказателното производство. Когато фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното разследване (Решение по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС). Това е така, защото извършеното престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд, и то по реда на НПК. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието – чл.300 ГПК. Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление, а това е в компетентността на съответния наказателен съд. Този факт може да се установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено престъплението по наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на съответна присъда, което не е налице в настоящия случай. По тези съображения въззивният съд е приел, че наказателното производство с предмет – установяване на извършено престъпно деяние, от което са настъпили твърдяните неимуществени вреди, преди неговото окончателно приключване, е пречка за упражняване на правото на иск, поради което производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл.229 ал.1 т.5 ГПК до приключване на разследването на транспортното престъпление.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните причини:
І. Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, които частният жалбоподател поддържа. Доколкото формулираните въпроси са релевантни за предмета на делото и крайния резултат от спора /следва да се посочи например, че съдът не е формирал извод, че образуването на досъдебно производство се приравнява на разкриване на престъпно обстоятелство, поради което първият въпрос не е обусловил волята му/, се констатира следното: Първо, цитираната практика на ВКС е изцяло по казуси и хипотези, които са различни от разглеждания по делото, а второ – в нарушение на указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, в изложението по чл.284 ал.3 ГПК липсва разграничение и конкретизация, всеки един от поставените четири въпроса в противоречие с коя точно практика на ВКС е разрешен. Следва да се посочи, че по принципния въпрос – дали в случай като настоящия гражданският съд следва да изчака приключването на наказателното производство, е налице произнасяне в мотивите на ТР № 5/05.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК, т.2, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182 б. Д ГПК /отм./ – норма, идентична с тази на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава.
ІІ. Липсват и предпоставките на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за достъп до касация на обжалвания акт, поради очевидна неправилност. Не се касае за превратно тълкуване и прилагане от страна на въззивния съд на закона в смисъл, обратен от вложения от законодателя, нито е налице прилагане на несъществуваща /отменена, изменена/ правна норма, нито от акта на съда е видно той да е допуснал явно и грубо нарушение на правилата на формалната логика. Твърденията за накърняване на правото на страната да получи справедливо и своевременно обезщетение за претърпените травми не удовлетворяват селективния критерий на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 50/29.01.2019 г. по ч.т.д.№ 707/2018 г. по описа на АС – Варна, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: