О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
Гр.София, 11.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 109 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ДА”Д”, гр. С. и “Н” ЕООД, гр. С. срещу решение № 9/14.07.2009г., постановено по гр.д. № С 99/2008г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решението от 06.08.2008г. по гр.д. № С-26/2006г. на Софийския градски съд и “Н”ЕООД е осъдено да заплати на ДА”Д” сумата от 625668 лв., представляваща стойността на липсващо хлебно зърно, съхранявано по договор от 01.04.2005г., ведно със законната лихва от 24.10.2005г., както и е оставено в сила решението в останалата част за отхвърляне на иска до предявения размер от 1939853 лв.
Касаторът ДА”Д” обжалва решението в отхвърлителната част, като поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът “Н”ЕООД е депозирал две жалби срещу въззивния акт, с който е осъден да заплати сумата от 625668 лв. Поставя въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнала облигационна връзка по договор за съхранение и опазване на държавни резерви по чл.17, ал.2 ЗДРВВЗ. Ответникът по иска не е положил грижата на добър стопанин и е причинил щети. Присъдено е обезщетение за липса на 3066.657 т. хлебна пшеница по пазарни цени към момента на установяването на липсата. Решаващият състав е счел за неоснователни възраженията, че липсите се дължат на форсмажорни обстоятелства – наводнение през лятото на 2005г. и заразяване на зърното. По отношение на заразяването въззивният съд се е позовал на заключение на вещо лице и е формирал извод, че големият размер на установената липса не би могло да е резултат единствено на заразата в периода от 17.05.2005г. до 01.07.2005г.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът ДА “Д” не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос и не е аргументирал значението на изложените в жалбата си твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
Касаторът “Н” ЕООД поставя следния материалноправен въпрос: Основателна ли е претенцията на влогодателя за обезщетение, когато липсата не е установена по размер и когато липсата не се дължи на неизпълнение на задълженията на влогоприемателя? П. въпрос е свързан с “формираните крайни изводи на съда, без да бъдат обсъждани писмени доказателства, техническата експертиза, договорните отношения между страните и при непроведено доказване от ищеца по смисъла на чл.127, ал.1 ГПК /отм./”. В останалата част изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа интерпретация и коментар на събраните по делото доказателства.
Разрешаването на така поставения материалноправен въпрос е обусловено от приетите за доказани факти и обстоятелства по конкретния спор. В случая, въззивният съд е обсъдил възражението за освобождаване от отговорност на влогоприемателя, но го е отхвърлил поради недоказаност. Въведеният процесуален въпрос по същество представлява оплакване на допуснати нарушения на процесуалните правила, евентуално необоснованост на въззивния акт по чл.281, т.3 ГПК. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че касаторът не е заявил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е свързан с тълкуването или прилагането на правна норма, а единствено доводи за неправилност на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9/14.07.2009г., постановено по гр.д. № С 99/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.