4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр. София, 12.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3620/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11182/28.12.2018 г., уточнена със заявление вх. № 1734/20.02.2019 г., подадени от Н. М. Н. чрез адвокат Н. Х. М. против определение № 374 от 05.11.2018 г. по гр. дело № 4080/2017 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение.
Ответникът – Прокуратурата на Република България поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Държавата, представлявана от В. Г., министър на финансите поддържа в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК доводи за неоснователност на същата жалба.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
Предмет на разглеждане е цитираното определение на състав на касационния съд, с което е оставено без уважение искането на Н. М. Н. по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на определение № 19 от 11.01.2018 г. на същия състав /частна жалба вх. № 2351/07.03.2018 г., подадена от Н. Н./, с което е оставена без уважение молба на страната с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 351 от 30.10.2017 г. в частта за разноските. С определение № 351 от 30.10.2017 г. по гр. дело № 4080/2017 година на ВКС, състав на III г.о. е оставена без разглеждане като недопустима, подадената от Н. Н. молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Настоящият състав намира искането, съдържащо се в частната жалба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за неоснователно. Частният жалбоподател е поставил въпроси, които се отнасят до процесуалните действия на съда, определени в жалбата като отказ да се съберат доказателства, които били своевременно ангажирани, както и допуснати от съда доказателства, непредставени, поради заболяване на Н. Н. доказателства. Във връзка с искането се твърди отказ от правосъдие, определяне на кратки срокове за обжалване на съдебни актове, непровеждане на публичен и справедлив процес, отказ да се разгледа иск за извършени от Държавата нарушения на чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз. Поставените въпроси нямат за предмет тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз /ЕС/ или тълкуването и валидността на актове на институции, органите, служби или агенции на ЕС. Дали процесуални действия на съда, които частният жалбоподател не е конкретизирал и не е обосновал връзката им с настоящия спор, който е процесуалноправен, по чл. 95 ГПК, могат да се квалифицират като нарушения на чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз, не съставлява въпрос по тълкуване на разпоредба от правото на ЕС /Европейския съюз/, нито представлява въпрос по тълкуването на актове на органите на ЕС. Относимостта на съдопроизводствените действия към фактически състави на нарушения засяга правоприлагането, съответно не третира тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването на актове на негови органи. Поради това ВКС счита, че не са налице предпоставките за отправяне на запитване по реда на чл. 628 – 633 ГПК. Искането следва да се остави без уважение.
Твърденията за нищожност и процесуална недопустимост на определението са необосновани. Определението на предходния състав на ВКС е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Определението е изготвено в писмена форма, подписано е от съдиите, участвали в разглеждане на делото, съдържа ясни мотиви и диспозитив. Следователно обжалваното определение е валиден съдебен акт. Определението е и процесуално допустимо, тъй като е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на частна жалба и отговаря на изискванията, при които процесуалноправния спор може да се реши по същество. Затова исканията за прогласяване нищожност на обжалваното пред настоящата инстанция определение и за обезсилването му са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Настоящата инстанция намира определението за правилно, поради следните съображения:
За да отхвърли искането по чл. 95 ГПК, предходния състав на ВКС е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано по смисъла на чл. 24, т. 1 ЗПрПом /Закон за правната помощ/. Изводът е подкрепен със съображения за липсата на необходимост от извършване на други процесуални действия от частния жалбоподател /молител/, извън вече реализираните при администриране на частната жалба с вх. № 2351/07.03.2018 г. по регистъра на ВКС.
Тези констатации са обосновани, видно от данните по делото.
Посочената частна жалба е била изготвена от адвокат Н. Х. М., повереник на страната – Н. М. Н.. Администриращият съд е приел жалбата за редовна и е изпълнил процедурата по чл. 276 ГПК – изпратен е препис на другата страна, която е подала отговор. При тези обстоятелства изводът за липсата на необходимост от извършване на други процесуални действия от частния жалбоподател като подкрепен от данните по делото, обуславя обоснованост и на следващия извод за приложението на чл. 24, т. 1 ЗПрПом, т.е. на разпоредбата, която изключва възможността за предоставяне на правна помощ. В разглежданата хипотеза предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ – администриращият съд прилага нормата на чл. 276, ал. 2 ГПК, като процедура, следваща редовното сезиране на следващата съдебна инстанция и не са налице други съдопроизводствени действия, които трябва да се извършат и за провеждането, на които би могла да се иска правна помощ. Към изложеното трябва да се добави и друг допълнителен аргумент, обосноваващ крайния и решаващ извод за неоснователност на молбата по чл. 95 ГПК, а именно обстоятелството, че страната има пълномощник – адвокат Н. М., чието пълномощно за процесуално представителство е приложено към подадената частна жалба, за което липсват данни да е оттеглено, напротив същият пълномощник е подал частната жалба за сезиране на настоящата съдебна инстанция. Законът предвижда служебно предоставяне на правна помощ само на лицата, които се нуждаят, но не могат да си позволят професионална адвокатска защита – чл. 23, ал. 2 ЗПрПом. Разглежданият случай не е свързан с визираните в нормата изисквания, при които е допустимо предоставяне на правна помощ.
С оглед на това следва да се приеме, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ на молителя Н. М. Н., поради което обжалваното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено като правилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 374 от 05.11.2018 г. по гр. дело № 4080/2017 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. М. Н. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: