2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 486
гр. София,12.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1289 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. К. срещу решение № 1607/17.08.2012 г. по въззивно гр. дело № 2446/2012 г. на Варненския окръжен съд – в частта му, с която е отменено частично решение № 2321/19.05.2012 г. по гр. дело № 8796/2011 г. на Варненския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и доводи, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските по делото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено и за безспорно между страните по делото следното: На 29.03.2011 г. жалбоподателката-ищца е подала заявление до ответното дружество за прекратяване на трудовия договор между тях по взаимно съгласие. На 01.04.2011 г., т.е. в едноседмичния срок по чл. 325, т. 1 (сега ал. 1, т. 1) от КТ работодателят е изпратил чрез D. писмо на домашния адрес в [населено място] на жалбоподателката, с което я уведомява, че приема предложението й. Писмото двукратно се е връщало като непотърсено, тъй като на адреса на жалбоподателката не е имало лице, което да го приеме, като в резултат на това е била осъществена връзка по телефона с жалбоподателката, която е заявила, че ще бъде в [населено място] на 11.04.2011 г. Писмото, съдържащо съгласието на работодателя за прекратяването на трудовия договор, е било връчено чрез D. на жалбоподателката на 12.04.2011 г. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че не може да се вмени във вина на работодателя отсъствието на жалбоподателката от адреса й, т.е. той е процедирал в рамките на установения в чл. 325, т. 1 от КТ срок, по която причина съдът е приел за валидно съгласието на работодателя. В тази връзка са изложени и съображения, че невръчването на това съгласие (писменото волеизявление на работодателя) не е резултат от неизпълнение на задължението на пощенските служби, както е приел районният съд, а е част от условията за доставка на пощенските пратки, регламентирани в общите условия на D., като жалбоподателката не е оспорила по делото получаването на известието от пощенската служба, което е било поставено на адреса й.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания по чл. 281 от ГПК.
В пункт 3 от писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достатъчно ясно и точно е изведен и формулиран процесуалноправен въпрос относно доказателствената стойност на документите, предадени на куриерска фирма и доказателствената стойност на записването в графа „съдържание на пратката” в товарителницата, и конкретно – може ли липсата на записване в тази графа да установи категорично какво е доставено или само едно твърдение от страна на изпращача е достатъчно. Поддържа се, че по отношение на този процесуалноправен въпрос е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без в тази връзка жалбоподателката да е изложила каквито и да било съображения и доводи. Освен това, такъв процесуалноправен въпрос изобщо не е бил разрешаван и не е стоял за разрешаване пред въззивния съд в обжалваното решение. Макар в първото съдебно заседание пред първата инстанция жалбоподателката чрез пълномощника си по делото да е посочила, че в първата товарителница от 04.04.2011 г. „е посочено, че се доставя обратна разписка с номер”, то и пред двете инстанции по същество, между страните не е имало спор, че писменото съгласие на ответното дружество за прекратяването на трудовото правоотношение е било изпратено чрез D. на 01.04.2011 г. Именно поради това въззивният съд е приел това обстоятелство за безспорно по делото, поради което и не е разрешавал изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, който не е и бил повдиган пред него. Поради това, този правен въпрос не представлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В пункт 1 от писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа и че „Обжалваното въззивно решение е в противоречие с практиката на ВКС, което определя допустимостта на касационното обжалване”. В тази връзка се сочи решение № 4/21.02.2012 г. по гр. дело № 278/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което, според изложението „… се изисква изрично и недвусмислено наличие на насрещни воли за съгласие за прекратяване на трудовия договор”. Посочено е и че „Второинстанционният съд обаче е направил обратен извод”. Сочи се и определение № 616/25.06.2009 г. по гр. дело № 593/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което, според изложението на жалбоподателката, „посочва, че от момента, в който е узнато определено волеизявление, то поражда правно действие за страните”. Също според изложението на жалбоподателката, „В нашия случай узнаването на насрещното съгласие е извършено, когато е връчено второто писмо на 13.04.2012 г., т.е. след изтичане на предвидения в закона седмодневен срок. Обратният извод на второинстанционния съд прави решението постановено в противоречие с практиката на ВКС”. В пункт 2 от изложението се поддържа, че „обратното е прието” в решение № 124/24.10.2011 г. по в.гр. дело № 280/2011 г. на Търговищкия окръжен съд (ТОС), „което говори за противоречива практика на съдилищата”.
С тази част от изложението си жалбоподателката навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В цитираните пункт 1 и 2 от изложението на жалбоподателката, обаче по никакъв начин не е изведен и формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, който да е обусловил изхода на спора по делото, и който да е разрешен в противоречие с посочените съдебни актове. Поради това, тази част от изложението на жалбоподателката не съдържа посочено общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Отделно от това, правните изводи на въззивния съд в последното по никакъв начин не противоречат на приетото в решение № 4/21.02.2012 г. по гр. дело № 278/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Посочените от жалбоподателката, определение № 616/25.06.2009 г. по гр. дело № 593/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 124/24.10.2011 г. по в.гр. дело № 280/2011 г. на ТОС изобщо не следва да се обсъждат, тъй като първото от тях е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, а второто от тях е въззивно решение, за което няма данни и доказателства да е влязло в сила, поради което тези съдебни актове поначало не са годни да формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение – в атакуваната му част не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ответното дружество не следва да се присъждат разноски за касационното производство, каквито то претендира, тъй като не се установява да са направени такива разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1607/17.08.2012 г. по въззивно гр. дело № 2446/2012 г. на Варненския окръжен съд – в частта му, с която са отхвърлени предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и относно разноските по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.