О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№486
гр.София, 21.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 358/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Е. М. Б., пълномощник на Н. И. Б., М. А. П., С. З. Я., Р. З. Т., С. И. А. и Д. Н. Б., срещу разпореждането от 29.04.2011 год. на Софийския апелативен съд, седми състав, с което е върната касационната им жалба вх.№ 2388 от 25.03.2011 год. срещу въззивното решение № 217 от 09.02.2011 год. по гр.дело № 865/2010 год. Поддържа се, че частните жалбоподатели са съобразили изложението на касационната жалба с приложената към нея съдебна практика на ВКС и са посочили основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 28.03.2011 год. Софийският апелативен съд е оставил касационната жалба без движение, като е дал на жалбоподателите едноседмичен срок да приложат подробно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК с обосновка, доказателства и преписи за другата страна.
С молба вх.№ 3227 от 21.04.2011 год. жалбоподателите чрез своя пълномощник представили преписи от решения на ВКС, като посочил, че от прочита на тези решения „става ясно допустимостта на жалбата, като се има предвид и първоначално написаното”, а относно точка трета са заявили, че са посочили подробно основанията и обстоятелствата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение за законосъобразно.
Касационната жалба вх.№ 2388 от 25.03.2011 год. съдържа оплакване, че в противоречие с чл.202 ГПК въззивният съд анализирал съдържанието на заключението на съдебно-техническата експертиза. Твърди се, че е налице неправилно прилагане на закона в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се по-нататък, че съдът неправилно интерпретирал обстоятелствата, установени в представените и приети официални писмени документи – удостоверенията за наследници. Според оплакванията в касационната жалба, апелативният съд неправилно приел, че собствеността е доказана към 1952 год., а за следващия период нямало данни ищците да са запазили собствеността си, от което би следвало, че същите следва да установяват отрицателни факти. На следващо място, твърди се, че съдът налагал неправилен извод, че спорния имот е различен от придобития чрез делба, след като експертизата безспорно установила идентичност. Жалбоподателите поддържат, че е налице и грешен прочит на представените по делото доказателства, съгласно които З. И. П., Н. И. П., С. И. П. и Е. П. Б., които са деца на починалия през 1932 год. И. К. П., са преки наследници на починалата през 1951 год. майка на последния и тяхна баба С. К. П. „…във връзка с имот *, описан като съсобственост по * от преките наследници, според договор за доброволна делба от 29.04.1952 год.”. Твърди се по-нататък, че впоследствие двама от преките наследници Л. К. П. и П. К. П., дъщеря и син на С. К., продават по * от имот *, съответно на С. А. Т. и на В. В. Б. през 1958 год. или № * и № *, съответно понастоящем имоти № * от кв.* и № * от кв.*. Накрая, според жалбата „…останалата част * част от * или понастоящем парцел № * от * се води на наследниците на С. К. П., но тя се пада по право на наследниците на И. К. П., а именно З. И. П., Н. И. П., С. И. П. и Е. П. Б., според същия договор за доброволна делба от 29.04.1952 год.”.
От почти дословно възпроизведеното съдържание на касационна жалба вх.№ 2388 от 25.03.2011 год. е видно, че в нея не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, за които да се твърди, че са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени конкретни решения на ВС или на ВКС, в които да са противоречиво разрешавани въпроси по приложението на материалния или на процесуалния закони. Касационната жалба съдържа единствено оплаквания за съществени процесуални нарушения и за необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и изложение за наличието на поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, каквото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване задължително се представя като реквизит на жалбата съобразно чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Твърдението, че е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд, при произнасянето по въпроси, правилното решаване на които ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да са били формулирани такива въпроси, без да е посочена противоречива практика и без да е направен и опит да се обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване с оглед на представените с лаконичната молба вх.№ 3227 от 21.04.2011 год. преписи от решения на ВКС, не би могло да се квалифицира като изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Оплакванията срещу правилността на въззивното решение засягат единствено производството по конкретната касационна жалба и не са налице обосновани твърдения за наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Като не са изпълнили в дадения им от апелативния съд срок указанията да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като не са обективирали такова изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК с молба вх.№ 3227 от 21.04.2011 год., жалбоподателите не са отстранили нередовността на касационната жалба, което е съставлявало основание за връщането й съгласно чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
В обобщение, обжалваното разпореждане е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на Софийския апелативен съд, седми състав от 29.04.2011 год., с което е върната касационна жалба вх.№ 2388 от 25.03.2011 год. срещу въззивното решение № 217 от 09.02.2011 год. по гр.дело № 865/2010 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/