О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Райна Пенкова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1774 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, вр.чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Б” АД гр. С. срещу определение №653 от 02.06.08г. по гр.д. №2415/05г. на Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, с което е била оставена без разглеждане касационната жалба на „Б” АД гр. С. против решение от 14.01.05г. по гр.д. №4112/03г. на СГС, ВО, ІІ-Г състав.
Ответникът в производството С. И. Ч. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане касационната жалба на „Б” АД гр. С. против решение от 14.01.05г. по гр.д. №4112/03г. на СГС, ВО, ІІ-Г състав, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение е констатирал, че тя е недопустима, съгласно ограничението на чл.218а, ал.2, б.”б”, вр. чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по установителни искове за признаване недължимост на суми по две заповеди за реализиране на ограничена имуществена отговорност – заповед № 005/20.11.98г. за сумата от 1798 щ.д. и заповед №006 от 20.11.98г. за сумата от 2888щ.д. Към момента на предявяване на исковата молба -14.12.98г., при фиксинг на БНБ за 1 щ.д. – 1652,4лв., цената на първия иск е 2970 деноминирани лева, а на втория иск – 4771 деноминирани лева, поради което въззивното решение по тези искове не подлежи на обжалване пред ВКС.
Определението е правилно.
Съставът на ІІІ гражданско отделение на ВКС правилно е определил цената на всеки от двата установителни иска, като е съобразил равностойността на чуждата валута в български лева към момента на подаване на исковата молба. Съобразена е и редакцията на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ към момента на подаване на касационната жалба – 16.05.05г., според която необжалваеми по касационен ред са въззивните решения по искове за парични вземания с цена на иска до 5000лв. При това положение правилно касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че материалният интерес по тези искове е над 5000лв. и затова въззивното решение подлежи на касационен контрол. При обективно съединени искове е от значение не сборът на отделните претенции, а цената на всеки от исковете. В случая исковете са два, по две отделни заповеди за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника, поради което правилно при преценката за обжалваемост на въззивното решение предходният тричленен състав е изхождал от цената на всеки иск, а не от сбора им.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на II ГО състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №653 от 02.06.08г. по гр.д. №2415/05г. на Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.