3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр. София, 25.09.2015г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2093 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 26.01.2015г. по гр.д. № 6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, дължими за въззивното производство.
Частният жалбоподател счита за неправилни изводите на въззивния съд, че искане за изменение на решението е недопустимо, доколкото не е бил представен списък на разноските във въвзивното производство. Поддържа,че в отговора на въззивната жалба е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 240 лева, като по този начин отговорът представлява списък на сторените деловодни разноски.
Ответникът по частната жалба [фирма], оспорва основателността й. Поддържа, че съгласно изричната разпоредба на чл.80 от ГПК поради липсата на списък на направените във въззивното производство разноски, [фирма] няма право да иска изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение от 31.10.2014г. по гр.д. № 6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, е отменено решение от 11.03.2013г. по гр.д. №49871/2013г. на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.213 ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД за сумата над 14,83 лева и в частта относно присъдените разноски, като вместо това предявеният от [фирма] срещу [фирма], иск с правно основание чл.213 от КЗ е отхвърлен за разликата от 14,83 лева до 411,72 лева, като погасен чрез прихващане, като решението на СРС е потвърдено в останалата обжалвана част. Със същото решение въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 616,87 лева, разноски по делото за двете инстанции, а също е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 9,45 лева, разноски по делото за двете инстанции.
Ищецът по делото [фирма] е сезирал въззивния съд с молба по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъде присъдена в негова полза на сумата от 372,60 лева и да бъдат отменени присъдените на ответника разноски за двете инстанции. С определението по чл.248 от ГПК въззивният съд е изменил решението от 31.10.2014г. по гр.д. №6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, като е присъдил на [фирма] допълнително сумата от 445,28 лева, съдебни разноски за първоинстанционното производство. Със същото определение съдът е оставил молбата без разглеждане в частта й, с която се иска изменение на решението от 31.10.2014г. в частта за присъдените разноски за производството пред въззивния съд, с мотив, че молителят не е представил списък на направените разноски.
Частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК страната, която не е представила на съда списък на разноските най –късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ТР №6/2012г.на ОСГТК на ВКС списъкът на разноските съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита,че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречка да бъде инкорпориран както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея. По същите съображения ответникът по иска, съответно въззиваемият може да инкорпорира списъка на своите разноски в отговора на исковата молба или във въззивната жалба, ако прецени,че на този етап от производството може да посочи изчерпателно всички разноски, които ще направи в съответната инстанция. В случая искането за присъждане на разноските е заявено от [фирма] с отговора на въззивната жалба, като в същия е посочен точният размер на претендираните разноски / 240 лева/ поради което следва да се приеме,че списъкът на разноските е инкорпориран в отговора на жалбата. Следователно страната е представила своевременно списък на разноските и правото й да иска изменение на решението в частта за разноските не е преклудирано.
Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в обжалваната му част, като делото следва да бъде върнато на СГС за произнасяне по молбата на [фирма] за изменение на решението от 31.10.2014г. по гр.д. № 6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, в частта за разноските.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 26.01.2015г. по гр.д. № 6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на [фирма] по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 31.10.2014г. в частта за разноските, дължими за въззивното производство.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по молбата на [фирма] за изменение на решението от 31.10.2014г. по гр.д. № 6879/2013г. на СГС, ІІ Г въззивен състав, в частта за разноските, дължими за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.