О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.486
София, 13.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 33 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от ищеца РКС”Ч”, гр. Б. и от ответника ПТК”К”, гр. Б. против решение № І* от 30.08.2009 г., постановено по гр.д. № 202 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Б. , с което е обезсилено решение № 1181/22.08.20055 г. по гр.д. № 842 от 2004 г. на Районен съд Б. за отхвърляне на положителния установителен иск за собственост на недвижим имот и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск.
Въззивното производство се е развило при условията на чл.218з ГПК /отм./, след като с решение № 936 от 3.07.2007 г. по гр.д. № 812/2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. е отменено решение на окръжния съд, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразило се в необсъждане на установените по делото обстоятелства във връзка с предявената претенция, довело до неправилно приложение на материалния закон. При новото разглеждане на делото окръжният съд с решение № 272 от 24.01.2008 г. по гр.д. № 550/2007 г. е приел, че отрицателният установителен иск е процесуално недопустим, тъй като ищецът не доказва правене интерес, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Решението е отменено с решение № 300 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 1701/2008 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като въпросът за допустимостта на иска е преклудиран с постановяване на първото касационно решение, което е приело, че искът е процесуално допустим и които указания са задължителни за въззивния съд съгласно чл.218з,ал.1, изр.второ ГПК. С атакуваното в настоящото производство решение Окръжен съд Б. е приел, че РКС”Ч”, гр. Б. е сезирал съда с отрицателен установителен иск с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и уточнения с молбата от 26.10.2004 г. петитум, т.е. спорът е само за принадлежността на правото към патримониума на ответника, а като се е произнесъл дали правото принадлежи на ищеца, районният съд е постановил недопустим съдебен акт по непредявен иск.
Касаторът-ищец счита, че въззивната инстанция е била длъжна да се съобрази с указанията в отменителното касационно решение относно допустимостта на иска и да го разгледа по същество. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставеният въпрос е изцяло неотносим към изводите в атакуваното решение и съответно към правомощията на въззивния съд съгласно чл.208 и чл.209 ГПК /отм./, тъй като окръжният съд е обсъдил допустимостта на първоинстанционния съдебен акт, а не допустимостта на иска и мотивите му са изцяло съобразени с разрешенията по приложените съдебни решения на тричленни състави на ВКС по чл.218а и сл. ГПК /отм./.
Касаторът-ответник ответник счита, че въззивният съд е бил компетентен да се произнесе по допустимостта на предявения иск и е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото. От една страна спорът за правомощията на въззивната инстанция, разглеждаща делото по реда на чл.218з ГПК /отм./ е преклудиран с постановяването на предходното касационно решение, чиято законосъобразност не може да бъде преценявана. Същевременно обосновката на въпроса с оглед липсата на доказателства за правен интерес не е свързана с допустимостта на отрицателния установителен иск. Правният интерес се преценява с оглед изложените фактически твърдения, а при отрицателния установителен иск съдът първо съобразява доколко ищецът е доказал тези си твърдения и само ако прецени, че същите са установени пристъпва към произнасяне дали спорното право принадлежи на ответника, а в противен случай отхвърля иска. В тази връзка поставеният въпрос е неотносим към мотивите на съда, свързани с приложението на чл.209, ал.1, изр.трето ГПК /отм./.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 30.08.2009 г., постановено по гр.д. № 202 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: