О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 16.07.2009год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 302 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Т. С. Я. от гр. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. К. Н. срещу въззивното решение № 116/30.12.2008 г. по в. гр. д. № 365/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 06.12.2007г. по гр. д. № 3521/2006 г. на Софийски градски съд и отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗПАД ”ДЗИ” Об. застраховане, гр. С. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът представя две определения по ч. т. д. № 426/ 2008 г. и по ч. т. д. №501/2008 г. на ВКС, и поддържа, че въззивният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС относно механизма на настъпване на птп. Изложени са доводи за това, че съдът е изключил показанията на двама от свидетелите, а е дал вяра само на един от останалите допуснати свидетели, не е взел предвид автотехническата експертиза, както и, че съдът се бил доверил изцяло на констативния протокол относно определяне механизма на настъпване на произшествието.
Ответникът по касационната жалба ЗПАД ”Д” гр. С. в писмен отговор взема становище за недопускане на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявен от Т. С. Я. срещу ЗПАД ”Д”, гр. С. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 50 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие на 14.05.2006 г. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са свързани с оборване презумпцията за виновност на водача на участвалия в п. т. п. лек автомобил, застрахован при ответното дружество. Съдът е счел, че ищецът, който е управлявал мотоциклет е нарушил правилата за движение и изцяло негова е била вината за настъпване на произшествието и след като липсва елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, невиновният застрахован водач не би отговарял, и следователно застрахователят също не би следвало да носи отговорност по предявения пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен или материалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 от цитираната норма. Значимият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преди всичко, касаторът не е формулирал конкретно подобен процесуалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Изложението съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, намерили отражение и в касационната жалба, а не обосновава наличието на предпоставки за допустимост на касационно обжалване.
Тезата на жалбоподателя, че въззивното решение е основано на доказателствени средства, които са оспорени в рамките на съдебното производство, е свързано с аргументи за неговата порочност, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и така изложени, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по приложно поле. Въззивният съд на девет страници в своя съдебен акт подробно е анализирал събраните доказателства, обосновавайки се защо приема и обсъжда определени свидетелски показания и защо игнорира част от тях. Що се отнася до констативния протокол, съдът е изложил своите изводи за това, защо възприема за осъществили се определени факти, намерили отражение и в този протокол, но неговите преценки не се основават единствено на констативния протокол, а на анализ и на останалите доказателства, събрани в рамките на съдебното производство.
Неотносими са приложените съдебни определения, тъй като същите са свързани с преценка на редовност на касационни жалби по реда на чл. 280 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 116/30.12.2008 г. по в. гр. д. № 365/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 116/30.12.2008 г. по в. гр. д. № 365/2008 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: