О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София 25.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4324/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. М. Н. срещу определение № 266 / 28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2554/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, ІII г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 03.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 409/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III с-в, с което му е разпоредено да внесе 15,00 лева държавна такса по частна касационна жалба срещу определението по делото.Излага несъгласие с изводите на съда и навежда твърдения по отношение на затрудненото си материалното си положение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледано по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане жалба на Н. срещу разпореждане по администриране на частната му касационна жалба срещу определение на СГС. Съдът изрично е посочил, че разпореждането, съдържащо указание за внасяне на държавна такса не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, предвиждащи обжалваемостта на тези съдебни актове.
Обжалваното определение на ВКС, ІII г.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдилищата извършват правораздавателната си дейност единствено и само по реда, предвиден в процесуалния закон. Поради това обжалването е строго формална законоустановена дейност, чиято допустимост е обусловена от предвиденото в закона. След като разпореждането за внасяне на държавна такса по подадена частна жалба не представлява съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона изрично е предвидено обжалването му, подадената частна жалба срещу разпореждане от 03.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 409/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III с-в е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от предходния състав на ВКС. Нормите, установяващи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 /28.06.2016г. по ч.гр.д. № 2554/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, ІII г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: