2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
С., 27.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове :Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №3215/2014 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК
Образувано е по частна жалба на С. А. С. от [населено място] ,срещу въззивно определение № 985от 02.04.2014г по ч.гр.дело № 961/2014г на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено определение от 12.12.2014г РС [населено място] за изпращане на дело на Софийски районен съд по подсъдност , на основание чл.106 ГПК . Искът е предявен против Министрество на отбраната за обезщетение на вреди от непозволено увреждане ,претърпяно от пътно-транспортно произшествие докато ищецът е бил на редовна военна служба в [населено място] , като вредата е пропусната полза между средната работна заплата и получени инвалидни пенсии за срок , установен с ЕР на ТЕЛК. Тъй като приложените Експертни решения на ТЕЛК са издадени в гр П. според ищеца правото му на обезщетение възниква от тях , което определя и местната подсъдност съгласно чл. 115 ГПК , но въззивният съд не е приел този довод .
Същият довод касаторът е изразил чрез въпрос , формулиран в изложение . Позовава се на чл.280 ал1 т.2 ГПК , тъй като обжалваното разрешение по подсъдността е в противоречие с опр.№16027 от 2012г по гр.д № 13183/2012 на СГС , както и при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като не се намира съдебна практика на ВКС, по следния въпрос : при иск за обезщетение на вреди, основан на фактически твърдения за влошаване на здравословното състояние ,установено с ЕР на ТЕЛК в района на един съд ,и последващо ЕР на ТЕЛК в района на друг съд , кой съд е местно компетентен .
Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , тъй като поставеният въпрос не е привързан към обстоятелства от значение за определяне на местната подсъдност по посочения иск ,а предпоставя обстоятелства,чиято неотносимост ясно се извежда от разпоредбата на чл. 115 ГПК . Не се прави разлика между местоизвършване на увреждащото действие , което е от значение за привръзката по чл. 115 ГПК и местоустановяване на конкретната претендирана вреда , което е без значение за местната подсъдност.Приложеното определение №16027 от 2012г по гр.д № 13183/2012 на СГС не подкрепя поддържаното от защитата разрешение .В приложеното определение е изтъкнато, че жалбоподателката – ищца неоснователно подменя мястото на извършване на деликта с мястото ,на което е узнала за деянието, а в настоящия случай жалбоподателят неоснователно подменя мястото на извършване на деликта с мястото ,на което съответният медицински орган е констатирал неговото здравословно състояние към момента .Разрешеният с обжалваното определение процесуалноправен въпрос за местно компетенния съд по иска , обусловил в случая и решаващите изводи на кой съд е подсъдно делото при основателния и своевременен отвод на ответника , когато ищецът не е избрал да сезира съда , компетентен съгласно чл. 115 ГПК , е принципно изяснен в практиката на ВКС. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма , обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание . Настоящият фактически състав по делото е подведен под съответната ясна разпоредба , която го урежда , в съответствие с трайната практика .
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 985от 02.04.2014г по ч.гр.дело № 961/2014г на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.