О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 487
София, 07.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май……………………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 196/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. К. А. и Р. С. А. , двамата от с. Г., Ловешка област, са подали касационна жалба срещу решение № 217 от 10.10.2008 година по гр.д. N 246/2008 година на Ловешкия окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 39 от 16.05.08г. по гр.д. № 43/08г. на Тетевенския районен съд в частта, с която Р. И. К. от с. Г., Ловешка област, е осъдена да заплати на касаторите сумата 9413 лева за извършени подобрения и вместо това е постановено друго, като са отхвърлени исковете на касаторите А. К. А. и Р. С. А. срещу Р. И. К. от с. Г., Ловешка област за тази сума. Въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, която е започнала да тече най-късно от моментана влизане в сила на решението, с което е уважен ревандикационния иск за установяване на собствеността и предаване на владението върху имота, в който се претендират процесните подобрения.
Ответницата Р. И. К. от с. Г., Ловешка област, оспорва касационната жалба с писмен отговор и моли да не се допуска обжалване на въззивното решение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовават касаторите, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за съществен, тъй като е от непосредствено значение за изхода на делото. Той се отнася до момента, от който тече погасителна давност при иск за подобрения в чужд имот. Формулиран е и процесуалноправният въпрос дали при направено възражение за погасителна давност пред въззивния съд последният трябва да даде възможност на другата страна да изрази становище и да ангажира доказателства, оборващи защитното възражение.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложеното съдебно решение на състав на ВКС, обаче, не е в подкрепа на това твърдение. В него е застъпено принципното становище, припотвърдено след това и с т.6 на ТР №1/2000г. ОСГК, че е допустимо възражения за изтекла погасителна или придобивна давност да се правят за пръв път пред въззивната инстанция, както и че се касае до въпрос по съществото на правния спор, поради което делото не се прекратява, а съдът дължи произнасяне с решение. Вярно е също така, че съдът трябва да даде възможност на страната, на която се противопоставя възражението, да изрази становище по него и да ангажира съответни доказателства. В случая, обаче, тези изисквания са изпълнени. С нарочно определение съставът на въззивния съд е направил доклад по допустимостта и съдържанието на въззивната в жалба, включително за наличието на възражение за погасителна давност и е дал възможност на ответниците да вземат становище по него. Те са изложили доводите си в съдебно заседание и с писмена защита, но са заявили, че няма да ангижират доказателства. В този смисъл тяхното право на защита не е накърнено. Правилно е отговорено и на материалноправния въпрос за началото на погасителната давност в конкретната хипотеза – при наличие на влязло в сила решение по иск с правно основание чл.108 ЗС. Той е предмет на задължителна и последователната практика на ВКС, изразена в П №6/74г. ПлВС и множество съдебни решения на състави на ВК и ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 217 от 10.10.2008 година по гр.д. N 246/2008 година на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.