О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 488
София, 01.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март………………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 7565/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Софийска градска прокуратура, чрез прокурор М. Ю., е подала касационна жалба срещу решение № 6684 от 08.10.2013 година по гр.д. № 7886/2013 година на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 14.02.2013 г. по гр.д. № 38596/2011 г. на Софийския районен съд, 27 състав и касаторът е осъден да заплати на Т. П. К. от София сумата 7 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК.
Ответникът не Т. П. К. от София не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран въпрос, който да бъде обсъден в контекста на цитираните от касатора допълнителни основания. В него е посочено, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, без да изходи от общото понятие за справедливост и без да даде неговите основни характеристики и компоненти. Касаторът се позовава на П № 4/68 г. ПлВС и решение № 1557/27.12.2006 г. по гр.д. № 2800/2005 г. на ІV г.о. /непредставено/. Същите съображения се съдържат и в касационната жалба, т.е. поддържат се оплаквания за материална незаконосъобразност на решението при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсват както правни въпроси, така и обосновка относно наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Касаторът не представя и съдебни решения на Върховния касационен съд, постановени по стария или по новия съдопроизводствен ред, нито влезли в сила решения на съдебните инстанции. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице както основно, така и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване. По отношение на критериите, които се прилагат от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед изискването на чл.52 ЗЗД за справедлив размер на репарацията, е налице обилна съдебна практика, която се придържа към постановките на цитираното П № 4/68 г. ПлВС. Справедливостта не е абстрактно понятие. То зависи от конкретните обстоятелства по делото и в този смисъл обезщетенията в различните случаи на съдебно присъждане не обосновават хипотезата за противоречива практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, нито е основание да се твърди, че липсва практика на съдилищата или че тя се нуждае от промяна. В случая са отчетени всички обстоятелства, от които зависи размерът на рапарацията – изживеният стрес и притеснения в хода на продължилото дълго наказателно преследване – повече от шест години, неблагоприятните последици върху здравето на ищеца, накърняването на честта и достойнството на лице, което е заемало ръководен пост в кооперация, възрастта, тежестта и характера на обвиненията, отзвукът от това в обществото и между неговите познати, приятели и роднини и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6684 от 08.10.2013 година по гр.д. № 7886/2013 година на Софийски градски съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.