О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 29.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4094/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция “Митници” срещу определение № 487 от 23.05.2013год. по в.ч.гр.д.№ 477/2013год. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение от 27.03.2013г. на РС- [населено място], постановено по гр.д.№7245/2012г. С последното производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на адм.д. №1819/2013г. на ВАС. Въззивният съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между двата спора. За да обоснове този си извод е посочил, че изходът на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 325 т.12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител , и обусловените искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, зависи от изхода на висящото административно дело, доколкото предмет на същото, по което уволненият работник е заинтересована страна, е искането за отмяна или евентуално за прогласяване нищожността на §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на НПКДА и на т.297 от К..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с определението въззивният съд се е произнесъл по въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът е подходил формално, без да обсъди с необходимата прецизност, задълбоченост и обоснованост доказателствения материал и достигнал до грешния краен извод за наличие на връзка на преюдициалност между административния спор и процесния трудов спор.
Ответната страна К. М. К. взема становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПк за допускане касационно обжалване на определението, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 т.1 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието му представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата, и относими към преценката за обоснованост и правилност на определението, която е извън обхвата на производството в стадия на селектиране на жалбите. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 487 от 23.05.2013год. по в.ч.гр.д.№ 477/2013год. на Русенски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: