2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4879/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 04.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 4879/2015 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение № 97/13.01.2015 год., постановено по в.гр.дело № 4704/2012 год. на Софийския апелативен съд, втори граждански състав, с което на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.29, ал.4 от ГПК П. И. Д. от [населено място] е осъден да заплати на адвокат П. Т. К. адвокатски хонорар в размер на 475 лева за осъществено процесуално представителство във въззивното производство в качеството на особен представител на малолетната Д. П. Д..
Недоволна от въззивното определение е жалбоподателят адвокат П. К. като особен представител на Д. П. Д., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е незаконосъобразно поради неправилно приложение на процесуалния закон – чл.78 от ГПК. Претендира за присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответниците по частната жалба А. Я. Д. и П. И. Д. не вземат становище.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията в частната жалба и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл.29, ал.4 от ГПК, касаеща противоречив интерес между законен представител и малолетно дете обосновава назначаването на особен представител на детето, на когото се дължи възнаграждение за всяка инстанция като е направен извод, че с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноските се възлагат на страната, чиято теза не е зачетена от съда като основателна.
С оглед характера на производството – по чл.62, ал.2 от СК и уведомително писмо изх.№ 2202/03.02.2011 год. на С. адвокатска колегия адвокат П. Т. К. е предложена за особен представител на малолетното дете като изрично е упоменато, че защитата не е по ЗПП и адвокатът получава възнаграждението си чрез съда в размер на внесения от страната депозит съгласно чл.23 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения по силата на чл.2, ал.2 от Наредбата, приложима по аналогия съобразно § 1 от допълнителните й разпоредби.
С решение № 1761/19.08.2014 год. по в.гр.дело № 4704/2012 год. на Софийския апелативен съд е отменено първоинстанционното решение от 30.05.2012 год. по гр.дело № 12578/2010 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Пети брачен състав, вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.62, ал.2 от СК в отношенията между А. Я. Д., П. И. Д. и Д. П. Д., че малолетната Д. ЕГН [ЕГН] не произхожда от баща си П. И. Д. ЕГН [ЕГН] и въззивното решение като необжалвано е влязло в сила.
С обжалваното определение с оглед изхода на спора разноските са възложени на ответника, т.е. налице е осъдителен диспозитив в полза на особения представител, не е налице правен интерес за обжалването, поради което частната жалба се явява процесуално недопустима.
По изложените съображения върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 1160/29.01.2015 год., подадена от адвокат П. Т. К. срещу определение № 97/13.01.2015 год. по в.гр.дело № 4704/2012 год. на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ