О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№488
София, 13.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 133 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. Д., Е. Д. П. и Л. Й. М. против решение № 127б от 12.10.2009 г., постановено по гр.д. № 856 по описа за 2009 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение от 11.06.2004 г. по гр.д. № 8134/2003 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от Д. Д. Д., Е. Д. П. и Л. Й. М. против У. Н. К. Х. ревандикационен иск по отношение на реална част от недвижим имот пл. № 486 по КП „Б”, находящ се в землището на кв. Виница, гр. В., местност „К” с площ от 983 кв.м., а с площ на частта 786 кв.м., защрихована в жълт цвят на приложената на лист 33 от делото скица.
Ответникът У. Н. К. Х. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, като претендира възстановяване на направените разноски.
Съдът е сезиран с ревандикационен иск, основан на следните твърдения: на ищците, като наследници на Д. П. М. , е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива с площ от 4.869 дка, съставляваща имот пл. № 6* по кадастралния план, изработен 1956 г., като правото собственост на наследодателя им е установено с делбена спогодба по ч.гр.д. № 245/1940 г. на ВОС; процесната реална част е част от посочената нива и за нея е налице влязло в сила решение за признаване на правата им по предявен против Д. Т. Н. и И. А. Н. иск; преди предявяване на този иск обаче Д. Н. и И. Н. са прехвърлили имота на ответника, но доколкото не са притежавали право на собственост, нито са били ползуватели по смисъла на § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ и в имота не е имало сграда, то са прехвърлили право, което всъщност не притежават.
Въззивният съд е приел за установено, че на ищците е възстановено право на собственост като наследници на Д. П. М. , но тъй като е оспорена материалноправната легитимация на наследодателя им, то в тяхна тежест е да устаовят, че същият е бил собственик на имота отпреди кооперирането му. Обсъдил е противоречивите експертни заключения и е приел, че при наличие на спор дали записването на имота в кадастралния план от 1956 г. касае именно имота по спогодбата и при преобладаващи заключения за липса на идентичност, тъй като съвпада само една граница, не е установена активната материалноправна легитимация на ищците. Мотивирано е невъзприемане на заключението на една от разширените експертизи, тъй като крайния извод за идентичност е направен на база помощния кадастрален план, който е изработен за нуждите на реституцията.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с оглед съществен процесуалноправен въпрос по приложението на правилото на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ изискващо при постановяване на решението, съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните и поради несъобразяване с указанията в предходното отменително касационно решение № 1318/16.04.2009 г. по гр.д. № 5641/2007 г., ВКС, ІІ г.о. Въпросът е обоснован с твърденията им какви доказателства са представени по делото и какви изводи е следвало да се направят въз основа на тях, при съвкупното им обсъждане. По същество се касае до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което съставлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и подлежи на разглеждане при постановяване на касационното решение по чл.290-293 ГПК, но е неотносим при преценка основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В тази връзка не може да се приеме противоречие с ППВС № 7/65 г. и ТР № 1/2001 г. ОСГК, даващи тълкуване по въпроси за второинстанционното контролно-отменително и по въпроси за въззивното производство по отменения ГПК, нито с посочените решения на тричленни състави на ВКС, касаещи преценка законосъобразността на въззивни решения, постановени по спорове, по които липсва идентичност с настоящия от фактическа или правна страна. Липсва противоречие и с указанията в отменителното касационно решение № 1318/16.04.2009 г. по гр.д. № 5641/2007 г., ВКС, ІІ г.о., доколкото в същото не са дадени задължителни указания по тълкуване на материалния или процесуалния закон, а само е констатирано допуснато съществено процесуално нарушение и делото е върнато за ново разглеждане и излагане на фактически и правни изводи, които да съответстват на обективното съдържание на представените доказателства.
В обобщение с оглед поставените от касаторите въпроси не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127б от 12.10.2009 г., постановено по гр.д. № 856 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- В.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., гр. В., ул.”К” № 19, Е. Д. П. , гр. В., кв.”В”, ул.”О” № 6 и Л. Й. М., гр. В., ул.”Мир” № 34а да заплатят на У. Н. К.- Х. , гр. В., ул.”8-ми П. полк” 139, вх. Г, ет.8, ап.96 разноски за настоящото производство в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: