О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 14.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 164 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. К. Цонев против решение № 497/09.10.2014 г., постановено от Русенския окръжен съд по гр.д. № 620/2014 г.
Насрещната страна [фирма], [населено място], представлявано от членовете на Управителния съдет – Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С., чрез юрисконсулт Д. А. Д., не е изразил становище дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна жалба, а е изложил съображения за неоснователност на жалбата по същество. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, приподписана е от адв. П. Ц., и отговаря на формалните изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск за установяване съществуването на присъдено в полза на [фирма] – Варна вземане против Ц. К. Ц. за сумата 7694,26 лв. – доставена, но неплатена електрическа енергия, за периода 30.12.2011 – 29.04.2013 г., както и 689 лв. натрупана лихва за забава в периода 25.01.2012 г. – 15.07.2013 г..
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Русенски районен съд, уважил частично исковете.
Касаторът, след изрични указания на администриращия съд по чл. 285, ал. 1 ГПК е представил изготвено от адв. П. Ц. изложение, в което няма посочен нито материално правен и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил атакувания резултат, нито каквато и да е обосновка по допълнителните условия, предвидени в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението е записано, че „въззивният съд се е произнесъл по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). В същото време, всеки един от въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд по предмета на спора и е обусловил правните изводи по конкретното дело, като е оказал главна роля за делото и за формиране решаващата воля на съда. ”
Както е разяснено в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС, касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба; Върховният касационен съд може единствено да конкретизира или преформулира поставения от касатора правен въпрос.
В случая съдът е в невъзможност не само да уточни въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но и да предположи какъв е той, било от съдържанието на касационната жалба, било от съдържанието на изложението.
Страната изразява несъгласие с извода на окръжния съд за дължимост на установените суми, но това не е достатъчно, за да обоснове допускане на касационно обжалване.
Евентуално, нарушението на материални и процесуални норми, както и необосноваността, са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, докато проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване.
Цитирането на правна норма – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не замества изискването за поставяне на правен въпрос, нито обосновава наличие на допълнителните условия по цитирания текст – защо разрешаването на повдигнатия правен въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Съдебноделоводните разноски за инстанцията следва да се възложат на касатора, който да заплати на насрещната страна юисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 497/09.10.2014 г., постановено от Русенския окръжен съд по гр.д. № 620/2014 г.
ОСЪЖДА Ц. К. Ц. да заплати на Е…” АД, [населено място] сумата в размер на 500 лв. – съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: