ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 489
гр. София, 26.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Светла Цачева гражданско дело № 1884 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
С решение № 7436/02.11.2015 г., постановено по гр.д. № 7787/2015 г. на Софийски градски съд, II „Д“ състав е потвърдено решение № II-78-63/15.04.2015 г. по гр.д. № 48870/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Ц. Д. срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнение, извършено със заповед № 32/09.07.2014 г. и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 09.07.2014 г. до 09.01.2015 г., в размер на сумата от 1 926 лв. Въззиният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. В решението е прието за установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответното училище длъжността „портиер“ по безсрочен трудов договор, прекратен от работодателя със заповед № 32/09.07.2014 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно, след реално съкращаване на всички щатни бройки за длъжността „портиер“ преди момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение, извършено от компетентен орган на работодателска власт при спазване на законоустановената процедура за това. Доводът за фиктивност на съкращаването е приет за неоснователен – трудовите функции за длъжността са били изцяло премахнати, а запазването на трудовото правоотношение с един от служителите, заемали съкратената длъжност „портиер“ е поради преназначаването му на длъжност „домакин“, която е с различни трудови функции.
Касационната жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от П. Ц. Д.. Поддържа се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросите: 1. длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото и посочи кои релавантни за спорното право факти счита за установени и кои за недоказани; 2. налице ли е липса на мотиви, респ. съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при постановяване на решението при множество грешки и неправилни изводи; 3. допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си и да формира правен извод въз основа на обстоятелство, което не е доказано по безспорен начин от приетите и допуснати по делото доказателства, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 334/19.12.2013 г. по гр.д. № 1241/2012 г. на IV ГО на ВКС и решение № 126/02.05.2011 г. по гр.д. № 1227/2010 г. на III ГО на ВКС. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са разрешени и въпросите законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение на основание съкращаване на щата, без да е извършен подбор при едновременно създаване на нова длъжност към момента на премахване на заеманата от уволнения служител и обусловено ли е правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ от отправянето по надлежен начин за предизвестие до работника – решение № 154/18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на III ГО на ВКС и решение № 498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на IV ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Повдигнатият от касатора въпрос относно задължението на въззивния съд да обоснове правните си и фактически изводи е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. с представените от касатора решение № 154/18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на III ГО на ВКС и решение № 498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на IV ГО на ВКС. Въззивният съд е формирал изводите си законност на уволнението след като е обсъдил в пълнота всички доказателства, относими към спорното право – обсъдил е доказателствата, установяващи, че уволнението е извършено след валидно взето решение за съкращаване на всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност „портиер”, трудовите функции за която са били изцяло премахнати.
Въпросът съставлява ли липса на мотиви на съдебния акт допуснатите в него множество грешки и неправилни изводи не е обуславящ изхода на делото. Липсата на мотиви се изразява в тяхната абсолютна неразбираемост, поради което волята на съда не може да се изведе дори чрез тълкуване на постановения съдебен акт. Допуснатата от въззивния съд фактическа грешка при изписване имената на страните по делото в мотивите на решението не рефлектира върху решаващите мотиви, обусловили правните му изводи. Въззивното решение е разбираемо – формираната от съда воля е ясно изразена, без да се налага тълкуване.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли съдът да постанови съдебния си акт само въз основа на факти и обстоятелства, установени по безспорен начин по делото. Съобразявайки установената практика (в т.ч. решение № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о. и решение № 310 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 795/2014 г., IV г. о.), съгласно която правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани; за да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, както и всички доводи, възражения и оспорвания, направени от страните, като при осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани, въззивният съд е приел, че съкращаването на щата е реално, тъй като са премахнати всички съществуващи щатни бройки за длъжността „портиер“, след като е съобразил писмените доказателства по делото, в т.ч. разписание на длъжностите в [фирма] в сила от 16.06.2013 г. и разписание на длъжностите в [фирма] в сила от 08.07.2014 г., както и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото.
В съответствие с установената практика са формирани и изводите на въззивния съд относно доводите за незаконност на уволнението поради фиктивно извършеното съкращаване на щата. Въззивният съд е изследвал дали трудовите функции за длъжността „портиер” са изцяло премахнати и след констатация за този факт е формирал извод, че уволнението по чл. 328, ал.1, т.2 КТ е законно, тъй като трудовите функции за длъжността са отпаднали. Съобразил е доказателствата, в т.ч. счетоводната експертиза въз основа на проверени от вещото лице документи при ответника, съгласно която длъжностите „портиер” и „домакин” нямат идентични, нито сходни трудови функции, а служителят изпълняващ длъжността „обслужващ деца в училището” никога не е заемал длъжността „портиер”, нито след съкращаването са му възложени трудови функции, идентични с тези на съкратената длъжност.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение на основание съкращаване на щата, без да е извършен подбор при едновременно създаване на нова длъжност към момента на премахване на заеманата от уволнения служител. Съгласно установената съдебна практика, задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ възниква за работодателя при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата длъжности с еднородни трудови функции (Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. ОСГК ВКС). Когато обаче работодателят съкращава определена длъжност той може да не прекрати трудовото правоотношение с работника, който я заема след извършване на подбор между него и друг работник, чиято длъжност не се съкращава, но това е негово право, а не задължение – решение № 238 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 1458/2010 г. ІV г.о. ВКС. Съобразявайки така установената съдебна практика въззивният съд е приел, че при съкращаване на всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност, за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ, а преназначаването на един от служителите, заемали съкратената длъжност на друга, с различни трудови функции е негово право, което не подлежи на съдебен контрол.
Последният поставен от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото. Липсата на писмено предизвестие, отправено от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл. 328 КТ не води до незаконност на прекратяване на трудовото правоотношение на служителя, а единствено до възникване на право на обезщетение за последния на основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие. Въззивният съд не е обосновал извода си за законност на уволнението, извършено поради съкращаване на щата с оглед наличието, респ. липсата на отправено писмено предизвестие от работодателя, предвид което така поставеният въпрос е неотносим и не дава основание за допускане до касационен контрол на атакуваният въззвен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.01.2016 г. Касаторът в молба с вх. № 4870/09.05.2016 г. прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав на съда намира за основателно. Съгласно Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 588, 62 лева (75 % от 784, 82 лева, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата), като размера на възнаграждението се формира от сумата 420 лева по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ (чл. 7, ал.1, т.1, пр. І-во КТ) и 364, 82 лева, изчислени съобразно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредбата върху сумата от 1 926 лева – по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ. Съпоставяйки изплатеното адвокатско възнаграждение от 1 080 лева с минималното такова от 588, 62 лева при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото с оглед предмета му пред касационната инстанция – произнасяне по допускането на касационно обжалване по въззивно решение с предмет обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до размер от 800 лева, над който размер се явява прекомерно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 7436/02.11.2015 г., постановено по гр.д. № 7787/2015 г. на Софийски градски съд, II „Д“ състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Ц. Д., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район М., [улица], сумата 800 (осемстотин) лева съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: