О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 27.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1247/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 вр.чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. В. М., В. З. М. и Т. З. М., чрез пълномощник адв.В. П., срещу решение № 190/ 24.11.2015 г. по гр.д.№ 371/ 2015 г. на Апелативен съд-В.,ГО, ІІ състав.
Ответникът по касационната жалба КОНПИ, чрез процесуален представител главен инспектор А. М., в писмен отговор я оспорва.Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Прокуратурата на РБ не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима , тъй като е подадена от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
С обжалваното решение е потвърдено решение № 845/ 30.04.2015 г. по гр.д.№ 2454/ 2011 г. на Окръжен съд-Варна, ХІ състав, в частта му, с която спрямо ответниците-касатори в настоящото производство, са уважени предявените от ищеца искове с правно основание чл.9, чл.10 вр. с чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД/отм./За да постанови този резултат ,въззивният съд е приел, че в проведеното производство по §5 ПЗР на ЗОПДНПИ вр. чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество на обща стойност 321 449 лв. е установено наличието на законовите предпоставки за това- имущество на значителна стойност, осъдителна присъда , липса на законни доходи , връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото.Позовал се е на разрешенията в ТР №7/ 30.06.2014 г. по тълк.д.№ 7/ 2013 г. на ОСГК. Посочил е, че проверяваният период е съобразен с изискването на закона за продължителност от 25 години, както и че срещу ответника З. М. са проведени наказателни производства и той е осъден за извършени престъпни деяния по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.3 и чл.209 НК и по чл.354-в ал.1 и 354-а ал.3 НК. Приел е също така, че искът е допустим спрямо касаторките, които са съпруга и деца на проверяваното лице и са придобили имущество в обследвания период. Посочил е, че съгласно чл.10 ЗОПДИППД/отм./ по отношение имущество-съпружеска имуществена общност се приема, че е придобито от престъпната дейност на проверявания съпруг, когато се установи липсата на принос на другия съпруг и че в тежест на този съпруг е да обори тази презумпция.За определяне пазарната стойност на имуществото, придобито в периода 1994 г.-2011 г. са назначени съдебно-техническа, съдебно-автомобилна и съдебно-икономическа експертизи, чиито заключения са кредитирани и според които стойността на същото към момента на придобиване се равнява на 9 890,08 М., което значително надвишава предвидения размер в §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ Престъпните деяния, за които е осъден ответникът З. М., относно когото решението е влязло в сила, по своя характер и естество са годни да натрупат средства за придобиване на имущество-производство и държане на наркотични вещества, вещно укривателство и измама в големи размери. Имуществото е придобито в периода на осъществяване на престъпната дейност или след това. Всички установени приходи на ответниците са в размер на 168,45 М., а разходите им възлизат на 10 872,58 М.. Налице е многократно надвишаване на разходите спрямо получените приходи, което дава основание да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Изследвано е крайното салдо между приходите и разходите и салдото по всяка от проверяваните години. По отношение на придобитото от касаторките имущество е приел следното: На 13.03.1997 г. касаторката В. М. е придобила мотопед „Сузуки“ с пазарна стойност към този момент 1 289 974 нед.лв. или 73,29 М., като не са представени доказателства ответниците да са разполагали със средства за закупуването му, нито че вещта е погинала. На 11.06.1998 г. касаторката В. М. е придобила мотопед „Х.“, с пазарна стойност 1 500 000 нед.лв. или 80,27 М., като към този момент е налице отрицателна разлика между приходите и разходите на ответниците в размер на 100,62 М..Тъй като е продаден на 01.06.2006 г., въззивният съд е посочил ,че на отнемане подлежи сумата 1 200 лв.,представляваща пазарната й стойност към този момент. Касаторките В. З. М. и Т. З. М. са придобили на 05.01.2001 г. недвижим имот-къща № 8 с Р. 240 кв.м. в [населено място],построена върху ? ид.част общинско дворно място,съставляващо парцел ІІ кв.8 по плана на селото,с площ 550 кв.м., с пазарна стойност при придобиването 104 400 лв. съответстващи на 1 321,52 М.. Ответниците са представили писмени доказателства за вложени в закупуването на този имот дарени 6 000 лв. с доказан произход.Тъй като имотът им е продаден от тяхната баба според нот.акт за сумата 5 359 лв.,съответстваща на данъчната му оценка, е направен извод, че е придобит с дарените средства. Той е продаден на 31.01.2008 г. за сумата 50 000 евро, равняващи се на 97 791 лв., която не е включена в петитума на исковата молба. Налице е частична трансформация на средства, като сумата от продажбата на този имот е вложена в закупуването на 31.08.2008 г. на друг недвижим имот в [населено място]. Съдът е приел, че продажната цена е именно 50 000 евро, колкото е постъпила по банкова сметка, а не както е твърдяла касаторката В. М. -100 000 евро или 150 000 евро .Не е възприел за продажна цена стойността на имота, посочена в разрешението, дадено от районния съд за продажбата му.Мотивите за това са, че няма последващ контрол за цената и не са представени доказателства в противовес на постъпилата по банковата сметка сума . Приел е , че не е доказан произхода и на средствата за закупуване на имот в [населено място] и лек автомобил „Рено Туинго“. Не са кредитирани показанията на свид.Г.-сестра на касаторката, че това имущество е придобито с дадени от нея в заем 1 500 лв., тъй като не е доказан произхода на средствата за връщането на заетата сума. По тази причина заетите средства не са приети за законен източник на доход. На 14.11.2007 г. ответниците З. и В. М. са платили сумата 5 128 евро задатък, равняващи се на 55,72 М. за закупуване на недвижимия имот в [населено място]. Впоследствие в нот.акт като купувачи на имота, представляващ дворно място с площ 620 кв.м, съставляващ упи ІІ-72 кв.9 по плана на селото и жилищната сграда на два етажа, с Р. 185 кв.м., са посочени касаторките Т. и В. М.. Продажната цена е в размер на 95 000 евро . Отчетена е частичната трансформация на средствата от продажбата на недвижимия имот в [населено място] и че получената за него сума от 50 000 евро не е достатъчна за закупуване на имота в [населено място], както и че тя не е предмет на отнемане.Касаторката В. М. и съпругът й З. М. са получили към този момент приходи в размер на 3 544,38 лв. или 16,11 М., а разходите им са в размер на 233 292 лв. или 1044,30 М.. В заключение въззивният съд е направил обобщаващ извод,че не е установено имуществото на ответниците да е придобито със законни средства.Приел е, че не е налице принос в придобиването му от страна на касаторката В. М., тъй като в обследвания период тя е реализирала единствено доходи от трудово правоотношение и детски надбавки в размер на 559 лв., равняващи се на 3,97 М..Намерил е за изцяло правилни изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове.
В касационната жалба се прави оплакване ,че неправилно въззивният съд е приел,че недвижимия имот в [населено място] не е придобит със законни средства, тъй като е налице трансформация на средства от продажбата на недвижим имот в [населено място].Твърди се необоснованост на извода,че продажната цена на този имот е само в размер на сумата 50 000 евро и че в действителност тя възлиза на 115 000 евро.Посочва се,че с престъпното деяние по чл.211 НК е получено друго имущество, което е възбранено и че от престъпното деяние по чл.354-а ал.3 НК са спечелени 596 лв. ,т.е. че с приходите от престъпната дейност не би могло да се придобие отнетото имущество. Поддържат, че за недвижимия имот в [населено място] и за лекия автомобил „Рено Туинго“ не са налице законовите условия за отнемането им, тъй като в придобиването им не са влагани средства с престъпен произход.Искат изцяло да бъдат отхвърлени исковете спрямо тях.
В приложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставят материалноправния въпрос: основателно ли е предположението по смисъла на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./,че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата по чл.3 ал.1 от закона, ако не е установена логическа връзка между конкретния обект на придобиване и конкретната престъпна дейност; законосъобразно ли е отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от съпруга и ненавършилите пълнолетие деца на проверяваното лице, ако не е установена логическа връзка между престъпното деяние и придобитото имущество. Навеждат доводи, че: предмет на отнемане по ЗОПДИППД/отм./ трябва да бъде само имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност; съдът не е обвързал конкретното престъпление с добитото имущество, а само с абстрактната възможност, чрез извършените престъпления да се натрупат средства за придобиването му; в мотивите си въззивният съд не е обосновал основателно предположение, че имуществото е опосредено от престъпна дейност. Правят оплакване,че не са обсъдени доказателства по делото: документите за закупуването на недвижимия имот; че с престъплението измама е придобито имущество на стойност 112 686 лв. и то е запорирано.Същевременно е отнето имущество, което не е придобито нито пряко, нито косвено от престъпна дейност на стойност 208 763 лв. Считат, че е налице нарушение на постановките, съдържащи се в ТР № 7/ 30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГК и в решение по гр.д.№1462/2010 г.,ІІІ г.о.
Въпросът е поставен общотеоретично, а не във връзка с възникнала по делото хипотеза при формиране правните изводи на въззивния съд. Повечето възражения се правят за пръв път в касационната жалба. Наведените доводи не могат да бъдат споделени.В обжалваното решение са изложени подробни мотиви относно извършената престъпна дейност от ответника З. М., възможността чрез нея да се акумулират значителни приходи, че имуществото е придобито в периода на осъществяване на престъпната дейност или след това, липсата на законни доходи на ответниците. Изводите на съда са изцяло съобразени с постановките на цитираното ТР и решението,постановено по реда на чл.290 ГПК.Следва да се отбележи,че последното не е в корелация с поставените въпроси,тъй като с него е отговорено на други въпроси- за начина на определяне стойността на имуществото, предмет на иска за отнемане, договорът за банков кредит законен източник ли е и др. Касаторите поставят процесуалноправния въпрос: законосъобразно ли е решение на въззивен съд, с което се потвърждава решение на първоинстанционен съд, без посочване на мотиви за част от потвърденото решение и без препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Твърдят, че не са изложени мотиви за отнетите от касаторката В. М. суми: 1 118,52 лв., 25 425,79 лв. 3 911 лв. внесени по посочени банкови сметки; за отнетите от двамата съпрузи мотоциклет „Я.“, лек автомобил „Р.“ и сумата 1 200 лв.,представляваща продажна цена на мотопед „Х.“ ; за отнетата от децата къща в [населено място]. Поддържат, че въззивната инстанция е решаваща, а не контролно-отменителна и в мотивите си трябва да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на събраните доказателства, фактическите констатации и правните изводи. Поддържат, че за част от имуществото липсва произнасяне в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г.по гр.д.№1/2000 г. на ОСГК-т.19. Действително относно паричните средства по банкови сметки, мотоциклет „Я.“ и лек автомобил „Р.“ въззивният съд не е изложил изрични мотиви, но е направил обобщаващи изводи за основателността на предявените искове и за наличието на законовите предпоставки за уважаването им. Въпросът обаче не може да бъде преценен като релевантен, тъй като не е съобразен с разрешението в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, според което той не следва да се отнася за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В такъв случай той има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение, което не се разглежда в настоящото производство. Касаторът трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,което не е сторено.
Следващият въпрос е: законосъобразно ли е да се отнеме от ненавършилите пълнолетие деца или съпруга на проверяваното лице целия имот, придобит на тяхно име от трети лица, ако съдът установи, че част от имота е придобит със средства на съпругата, от законен източник,различен от проверяваното лице.Посочва, че въззивният съд е приел, че имотът в [населено място] е закупен за 95 000 евро, като 50 000 евро от цената е платена със средства придобити от децата от продажбата на собствения им имот в [населено място]. Счита, че 50 000/95 000 ид.части не следва да бъдат отнети,тъй като са придобити със средства от законен източник.Останалата част от 45 000/95 000 ид.части също не може да бъде отнета,тъй като ще се наруши функционалното обединение на помещенията, доколкото по смисъла на §5 т.30 ЗУТ жилището е съвкупност от помещения, обединени функционално в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. От назначената оценителна експертиза е установено,че имотът в [населено място] е с пазарна стойност 139 100 евро и необосновано е прието, че е продаден само за 50 000 евро, каквато сума е постъпила по банковата сметка на касаторката В. М.,без да бъде съобразена продажната цена, посочена в определението на съда, с което е дадено разрешение за извършване на продажбата съгласно чл.73 ал.2 СК за сумата 100 000 евро, както и че при изповядване на сделката касаторката В. М. е дала декларация,че продажната цена е 115 000 евро. Въпросът също е свързан с правилността на обжалваното решение и с обсъждане на доказателствата по делото,като за пълнота следва да се посочи, че в определението на съда не е упоменат размерът на продажната цена, а е поставено условието тя да послужи за закупуването на друг недвижим имот .Освен това същият не произтича от изводи на въззивния съд. Съгласно разрешенията в цитираното ТР той трябва да е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, а не с въпрос, който касаторът счита за важен, но по който въззивният съд не се произнасял. В случая в обжалваното решение на се излагани мотиви за това, дали трябва да се отнемат идеални части от недвижимият имот и за приложението на ЗУТ.Освен това не е аргументирано наличие на допълнително основание.
Последният поставен въпрос е: могат ли да се отнемат парични средства ,внесени в банка,декларирани с декларация по чл.4 ал.7 и чл.6 ал.5 ЗМИП, с искане по чл.28 ЗОПДИППД /отм./Посочва,че според цитираните законови текстове банките извършващи операции със суми над 10 000 лв. изискват декларация за произход на паричните средства.На 11.03.2008 г. касаторката В. М. е внесла по банкова сметка сумата 15 000 евро,получени от продажабата на имота в [населено място], които необосновано не са включени в получената продажна цена.Въпросът също не произтича от правни изводи на въззивния съд , а освен това във връзка с него не е обосновано допълнително основание.
Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК –т.1 ,за да бъде селектирана касационната жалба касаторът трябва да обоснове наличието на общо и допълнително основание . Общо основание е извеждането на правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, а допълнително – развитието на въпроса в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение представляват основания за касационно обжалване по чл.281т.3 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Тъй като касаторите не са обосновали общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване ,касационната жалба не следва да бъде селектирана.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл.9 ал.3 вр.чл.7 ал.2 т.4.
По изложените съображения ВКС състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190/ 24.11.2015 г. по гр.д.№ 371/2015 г. на Апелативен съд-В., ІІ състав.
ОСЪЖДА В. В. М., В. З. М. и Т. З. М. да заплатят на КОНПИ сумата 5 304 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: