4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№489
София03.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2005/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. от [населено място], кв. Д., срещу решение № 1094 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 4537/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с което е оставено в сила решението на Окръжен съд – Враца, постановено на 28.10.2011 г. по т.д. № 46/2011 г. за отхвърляне на предявения срещу М. Б. Б. от [населено място] иск по чл.663, ал.3 ТЗ за сумата 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
К. счита въззивното решение за незаконосъобразно и необосновано, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло исковата претенция.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните обуславящи изхода на делото правни въпроси: „1. Дали с решението по чл.630 ТЗ съдът определя кои са кредиторите на длъжника и какви са задълженията му към тях, както и дали с постановяването и влизането му в сила се преклудира възможността да бъдат обсъждани възражения за липса на задължения; 2. Дали изпълнителните листа, издадени на извънсъдебно изпълнително основание по отменения ГПК имат сила на пресъдено нещо, дали обвързват синдика и изключват проверката му на основателността на вземането по тях и 3. Дали превеждането от синдика на суми от осребреното имущество на длъжника, на лице, което не е негов кредитор, е противоправно действие”. По отношение на първия и третия правни въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по втория въпрос – т.2, с позоваване на решение № 731 от 24.11.2004 г. по т.д. № 129/2004 г., І т.о. на ВКС.
Ответникът по касация счита искането за допускане касационното разглеждане на делото за неоснователно, а по същество поддържа доводи за правилност на обжалваното решение, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че не са налице предпоставките по чл.663, ал.3 ТЗ за ангажиране отговорността на синдика Б. за претендираните от ищеца неимуществени вреди, тъй като: въпросът за наличие на предпоставките за неплатежоспособност на [фирма] е изяснен с решението по чл.630 ТЗ и след влизането му в сила в сила не може да се преразглежда и съответно да се обсъждат твърденията в исковата молба за липса на задължения на ЕТ към [фирма], по чиято молба е постановено решение по чл.630, ал.2 ТЗ, а синдикът не е компетентен да преценява дали длъжникът е неплатежоспособен при наличието на издадени в полза на банката – кредитор 2 броя изпълнителни листове за непогасени задължения на ЕТ по договори за кредит; след като е прекратена дейността на длъжника съгл. чл.630, ал.2 ТЗ, план за оздравяване не се предлага и затова липсва противоправно поведение от страна на синдика при провеждане на първото събрание на кредиторите – при констатацията, че не са налице предпоставките за прилагане на оздравително производство; действията на синдика по превеждане на суми от масата на несъстоятелността на цесионера [фирма]/ съгл. договор за цесия от 16.04.2004 г./, извършените действия във връзка с опис и продажба на недвижим имот от масата на несъстоятелността, след надлежно дадено разрешение на съда, не са противоправни, а са в пълно съответствие с чл. 722, ал.1, т.1 и чл.716 ТЗ, а предявяването на иск от синдика с правно основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ за прогласяване нищожност на договор да делба от 12.11.2002 г., сключен между К. Б. и неговия брат Д. Б. след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не би могло да съставлява противоправно поведение на синдика, при наличие на влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е приет този иск за основателен.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора правни въпроси не биха могли до обосноват приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обосновани изцяло с твърдяната неправилност на въззивното решение и са изведени от поддържани от касатора доводи, невъзприети от съдебния състав на Апелативен съд – София, или по въпроси, по които липсва изрично произнасяне при постановяване на обжалвания съдебен акт.
По първия правен въпрос следва да се отрази, че въззивният състав не се е формирал правни изводи за предмета на силата на пресъдено нещо на решението по чл.630 ТЗ, а за недопустимостта да се пререшават/преразглеждат предпоставките за неплатежоспособност на длъжника – [фирма] след влизане в сила на решението на съда по несъстоятелността. Следва да се отрази, че независимо от липсата на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, както в правната доктрина, така и в съдебната практика липсва противоречие по въпроса, а именно, че предмет на силата на пресъдено нещо на решението за откриване на производство по несъстоятелност не са индивидуалните права или вземания на кредитора/кредиторите/ към длъжника, а неговата неплатежоспособност. Що се касае до доводите при обосноваване на този въпрос, а именно, че касаторът е направил възражения срещу приети вземания, по които липсва становище от страна на синдика, следва да се отрази, че те не са надлежно въведени с исковата молба и липсва произнасяне в този смисъл от страна на решаващия съд.
Не би могъл да се приеме като съотносим въпроса за формалната удостоверителна сила на несъдебното изпълнително основание и възможността за нейното оборване, тъй като това касае предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл.608 ТЗ, а правилността на влязлото в сила решение по чл.630, ал.2 ТЗ не би могла да се преценява в производството, образувано по иск с правно основание чл.663, ал.3 ТЗ, в каквато насока са и съображенията на въззивния съд.
Формулираният трети въпрос е основан изцяло на твърдения за противоправно превеждане на суми от осребреното имущество на длъжника на лице, което не е кредитор, които обаче не са споделени при постановяване на обжалваното решение. Необходимо е да се отрази, че съгласно законодателно въведените селективни критерии и ясното разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните за съдилищата указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство не би могло да се преценява правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция за липсата на такова противоправно поведение на синдика Б..
По тези съображения, не би могло да се уважи искането за допускане касационно разглеждане на делото. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1094 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 4537/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: