О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 489/10.09.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2999 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2693/ 19.12.2013 г. по гр. д. № 1987/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1704/ 12.04.2012 г. по гр. д. № 3822/ 2012 г. на Варненски районен съд, на основание чл. 108 ЗС [фирма] е осъден да предаде на [фирма] владението на дванадесет движими вещи на обща стойност 15 031 лв, индивидуализирани в решението. Поради основателността на исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС не са разгледани по същество евентуалните искове за пресъждане на равностойността на движимите вещи.
Недоволен от решението е касаторът-ответник [фирма], който го обжалва, като счита, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправния въпрос, допустимо ли е съдът да отхвърли иска, като приеме за неосъществени релевантни факти, за които страните не спорят и по материалноправните въпроси следва ли да се квалифицира като обещание за дарение клаузата, с която длъжникът се е задължил да прехвърли собствеността върху своя вещ на трето за договора лице като обезщетение за неизпълнение на друго свое задължение към кредитора и кога презумпцията на чл. 301 ТЗ задължава съдът да приеме, че действията без представителна власт обвързват търговеца. Твърди, че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие с приложените решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва, като счита, че повдигнатият от касатора процесуален въпрос е решен в съответствие с приложената практика, а материално-правните не обуславят решението по делото.
Обжалваното решение е въззивно с цена на иска над 5 000 лв. Жалбата изхожда от ответника, на когото е единствено интересът от касационното обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Следователно касационната жалба е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на основание покупко-продажба ищецът придобива собствеността върху дванадесетте движими вещи и споразумението от 07.09.2011 г. не е основание за осъществяваното от ответника владение, защото той не е страна по него и по този договор между други за ответника не възникват права, включително търговско право на задържане. Въззивният съд е приел, че признанието на ответника относно владението на вещите, извършено с писмения отговор на исковата молба, е съответно на действителното положение, а последващото му оттегляне по отношение на три от движимите вещи (под № 7, 11 и 12 от исковата молба) е без значение за пасивната материална легитимация. Това е така, защото разписката от 09.02.2012 г, съставена от Г. Т. Г. в свидетелство на предаването на движими вещи, не касае процесните.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, защото повдигнатите от касатора въпроси не обуславят решението. Процесуалноправният въпрос и първият материалноправен имат отношение към мотиви, които въззивният съд е развил, но които не решават делото. Решаващият мотив е, че по споразумението от 07.09.2011 г. ответникът не е страна и споразумението не предвижда за него да възникват права с обект движимите вещи. От тук без значение за пасивната легитимация по ревандикационните искове са и следните обстоятелства, ненужно обсъдени от въззивния съд: 1) идентичността на процесните движими вещи с тези, които ищецът като страна по споразумението от 07.09.2011 г. се е задължил да купи; 2) точното изпълнение на паричните задължения с длъжници третите за процеса лица, останалите страни по споразумението и 3) валидното действие на клаузите, с които по споразумението ищецът поема задължения при настъпването на уговорени условия да сключи договори с ответника, съответно за наем и за прехвърляне на собствеността върху движими вещи. Вторият материалноправен въпрос няма значение за доказателствения извод в обжалваното решение, че вещите по свидетелстващия документ са различни от процесните. За да го направи, въззивният съд не е обсъждал предпоставките на чл. 301 ТЗ. Не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, което чл. 280, ал. 1 ГПК изисква.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2693/ 19.12.2013 г. по гр. д. № 1987/ 2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.