О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №489/15.09.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4975 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалва се определение № 208/ 15.06.2014 г. по гр. д. № 5205/ 2013 г, с което друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Гражданска колегия прекратява производството по гр. д. 5205/ 2013 г. поради неотстраняване в срок на нередовност на касационната жалба.
Определението се обжалва от Г. Д. М. и И. Ж. М., които считат, че основание за отмяна на определението е невъзможността и двамата да платят държавната такса в границите на съдебния срок; жалбоподателката – поради неграмотност, жалбоподателя – поради болест, възпрепятствала придвижването му.
За настоящото производство е без значение становището на ответника по касационната жалба [фирма]. Обжалваният акт представлява процесуална тежест (санкция) за ненадлежното упражняване на правото на касационна жалба. По съществуването и/ или надлежното упражняване на чуждото потестативно право ответникът по нея не разполага с възражение.
Чл. 274, ал. 2 ГПК допуска възможността пред друг състав на Върховния касационен съд да се обжалва определението за прекратяване на касационното производство като преграждащо развитието на делото. Частната жалба изхожда от касаторите, на които единствено принадлежи интересът от обжалване на това определение. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Следователно е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С определението по чл. 288 ГПК предходният състав на Върховния касационен съд частично допуска до разглеждане касационната жалба на Г. М. и И. М. срещу въззивното решение, съответно на обжалваемия интерес определя държавна такса от 500. 02 лв. = 0. 02 % х 25 001. 00 лв. по сметка на Върховния касационен съд и дава на касаторите 1-седмичен срок за представяне на платежния документ. Съобщението с указанията е връчено на адв. Д. Д. на 19.05.2014 г. Връчването е надлежно – пълномощното изрично отразява учредяването и на пасивна представителна власт. Приложения платежен документ удостоверява, че на 28.05.2014 г. касаторът нарежда плащане на държавната такса. Датата следва последната от изтичане на съдебния срок за изпълнение на указанията. Съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие (на страната) се смята за неизвършено. За фикцията, която предходният състав на ВКС прилага правилно, са без значение твърденията за обстоятелствата, поради които касаторите пропускат съдебния срок, годността им да бъдат квалифицирани като „особени непредвидени” и тяхното доказване. Чл. 101, ал. 3 ГПК не ги визира. Частната жалба не следва да се квалифицира и като иницираща производството по чл. 64 – 67 ГПК. Липсва искане за възстановяване на пропуснатия срок.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. Д. М. и И. Ж. М. срещу определение № 208/ 12.06.2014 г. по гр. д. № 5205/ 2013 г. на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.