2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5353/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 04.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 5353/2015 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Обжалвано е определение № 424/21.07.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 413/2015 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение въззивна частна жалба срещу определение № 619/14.05.2015 год. по гр.дело № 1149/2012 год. на Старозагорския окръжен съд за оставяне без уважение искането на С. П. К. за замяна на разрешението на съда за продажба на три броя МПС-леки автомобили: „Тойота” модел „Корола” с ДК [рег.номер на МПС] , „Рено” модел 11 с ДК № 0441 ТС и „Форд” модел „О.” с ДК № 3448 СС, върху които е наложен запор, с разрешение за продажба на недвижим имот: гараж № 14 с площ от 20 кв.м., находящ се в сутеренния етаж на [улица] [населено място], върху който е наложена възбрана.
Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката С. П. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.№ 14, представлявана от адвокатите З. М. Й. и М. Е. Т., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса:
Следва ли при обективна невъзможност да бъдат продадени вещи, за които съдът е дал разрешение за разпореждане с цел заплащане на държавна такса, да се допусне замяна на същите с друга или други вещи собственост на лицето, които се намират в негово владение и са бързо ликвидни?
Ответниците по частната касационна жалба КОНПИ-гр.София чрез клон П., Д. К. П. от [населено място] и Апелативна прокуратура-П. не вземат становище.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанциония съд въззивният съд е приел, че съгласно чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИИПД съдът е разрешил да се извърши плащане с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон тъй като това е необходимо за заплащане на разноски във връзка с производството по същия закон, а в случая държавната такса за въззивно обжалване възлиза на 2 937,50 лева, поради което не са налице предпоставки за замяна с оглед пазарната цена на леките автомобили, обстоятелството, че е освободена от затвора и са отпаднали пречките за получаването на МПС-а от органите на досъдебното производство.
За допускане касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 424/21.07.2015 год. по в.ч.гр.дело № 413/2015 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ