4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 489/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Банков, срещу решение № 1615 от 12.11.2014 г. по в.гр.д. № 1902/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3185 от 17.06.2014 г. по гр.д. № 11520/2013 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ЕТ не дължи сумата от 19 678.40 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 26.10.2012 г. до 23.04.2013 г. за обект, находящ се в [населено място], ул. Нови сад” № 5, с кл. № [ЕГН] и абонатен № 1121026.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствени правила и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че не е доказано виновно поведение на потребителя на ел.енергия, както и периода на доставяне на претендираното за плащане количество електрическа енергия, което не е било измерено и отчетено със средството за търговско измерване. Счита се, че след като с изменението на Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. е налице законова регламентация и основание за установяване на случаите на неизмерена или неточно измерена ел.енергия, съдът е следвало да приложи действащите към този момент Правила за измерване на количеството ел.енергия от 2007 г., които са били отменени едва на 16.11.2013 г., както и заключението на вещото лице, при приложение на чл.162 ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното решение, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: „ При безспорно установено въздействие върху средството за техническо измерване, водещо до неизмерване на електрическа енергия, както и безспорно установено реално потребление от абоната за исковия период, надвишаващо отчитаното такова, следва ли да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическа енергия за исковия период”. Поддържаният от касатора допълнителен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е основан на следните решения на ВКС, Търговска колегия: решение по т.д. № 5/2013 г. и решение по т.д. № 2014/2013 г.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат К. Т., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е срещу подлежащо на касационно обжалване решение съгл. чл.280, ал.2 ГПК/ в редакция преди изм. – ДВ бр. 50/2015 г./, от надлежна страна и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Поради това тя е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав Варненски окръжен съд, съобразявайки задължителната практика на ВКС, е приел, че разпоредбите на чл.24 и чл.38 от Общите условия на електроснабдителното дружество предвиждат ред за санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност на абоната. Предвидената обективна отговорност е възприета като противоречаща на императивни законови разпоредби, вкл. и на чл.82 ЗЗД, с оглед на което е направен извод за нищожност на посочените клаузи от ОУ. Отчетено е, че предвидените в ОУ методики за извършване на едностранни корекции на ел.енергия за минал период, без да се отчита към коя дата е налице неточно отчитане, би рефлектирало на периода на корекцията и би дало възможност за корекционна процедура за произволен период от време и то при наличие на евентуално неизпълнение на задължението на [фирма] за поддържане на средството за търговско измерване в изправност.
Въззивният съд е приел, че за исковия период липсва методика за извършване на едностранни корекции на подадената ел.енергия, а приетите изменения в Закона за енергетиката /ДВ бр.54 от 17.07.2012 г. не обосновават допустимостта на корекционната процедура. В тази насока решаващият съдебен състав е съобразил принципната възможност, предвидена в чл.83, т.6 ЗЕ, тълкувана във вр. с чл.21 и чл.98 от ЗЕ, да бъдат извършени корекции на сметките на потребителите, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетентността на ДКЕВР – чл.83, ал.2 ЗЕ. Такива правила за реализиране на корекционни процедури не са били приети към датата на проверката на процесното СТИ. С оглед недопустимостта на извършената от ответното дружество едностранна корекция, за ирелевантни са приети предвидените в ОУ предпоставки за извършването на корекцията.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е основан изцяло на твърденията на [фирма] за установено в процеса въздействие върху средството за техническо измерване, водещо до неизмерване на електрическа енергия, т.е. на доказано виновно поведение на потребителя. Тези твърдения обаче не са възприети от решаващия състав на Окръжен съд – Варна, което е видно от съобразителната част към атакувания съдебен акт. Следователно, поставеният въпрос предполага преценка за правилност на изводите на въззивната инстанция, което обаче е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. От друга страна, следва да се има предвид различието между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията на касиране по чл.281, т.3 ГПК, подробно е разяснено и в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но несъобразено от касатора при изричното формулиране на въпроса.
Дори и да се счете, че въпросът следва да се конкретизира /в рамките на правомощието на ВКС – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г./, а именно: относно възможността за корекция на сметка за ел.енергия за минал период при доказано неточно отчитане на потребена електрическа енергия след изменението на ЗЕ – ДВ бр.54/17.07.2012 г., искането за допускане на обжалването не би могло да бъде уважено. Въззивното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, относима именно към този обуславящ за изхода на делото правен въпрос. Така например, в решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., което е надлежно публикувано и известно на настоящия съдебен състав, е прието, че с изменението в Закона за енергетиката/ ДВ бр.54/2012 г./ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Като неотносими към този въпрос следва да се преценят посочените от касатора решения на ВКС, тъй като те касаят периоди преди изменението на ЗЕ, а от друга страна са постановени при различна фактическа обстановка по всяко едно от делата.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 2 000 лв., съгласно приложения към отговора договор за правна защита и съдействие.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1615 от 12.11.2014 г. по в.гр.д. № 1902/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 2 000 /две хиляди/ лева разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: