О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София 11.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 314 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Б. Х. Д.,чрез процесуалния му представител-адвокат Т. против решение от 23.06.2008г.по в.гр.д. № 101 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 25.07.2007г. по гр.д. № 12216/2007г.на Районен съд София.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК,като счита,че поставеният от него съществен материално-правен въпрос,свързан с основанието на договора за издръжка и гледане,сключен между съпрузи-в случаите,когато не са налице причини прехвърлителят да има нужда от грижи,надвишаващи обичайните- е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на решение № 2* от 5.11.1974г.по гр.д. № 1650/74г. на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на районния съд и е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Д. срещу В. М. иск с правно основание чл.97 ал.1,във вр.с чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД за признаване на установено,че сключения на 12.06.2006г.договор за издръжка и гледане,оформен с н.а. № 68 т.І рег. № 1* д. №64/2000г.,по силата на който Б. Х. Д. е прехвърлил на А. В. Г. собствения си недвижим имот- апартамент № 29,находящ се в гр. С. ж.к.”Бъкстон”ул.”Симеон Р. ” № 27 бл.225 вх.”Б”ет.2,състоящ се от две стаи,дневна,кухня и сервизни помещения, с площ от 88.39кв.м.,ведно с избено помещение № 5 и 5.647%ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена е нищожен поради липса на основание. Въззивният съд е приел,че законоустановената презумция по чл.26 ал.2 от ЗЗД,че основанието се предполага до доказване на противното не е оборена. Не е доказано,че приобритателката по договора, която е наследодателка на ответницата по делото –не е могла да изпълнява поетото от нея задължение,а и ищецът,който по своя воля е прехвърлил на съпругата си личния си имот –независимо,че е с хронични заболявания, не се е нуждаел от специални грижи.
Неоснователна е тезата на касатора за липса на еквивалентност на поетите насрещни престации по сключения договор за издръжка и гледане и от там за липса на основание на същия,пред вид установеното по делото,че въпреки наличните му заболявания-като цяло здравословното му състояние не е изисквало по-особени грижи,поради което и приобритателката по договора- не е полагала други грижи,извън тези, произтичащи от нормалните семейни отношения,като самата тя е боледувала и е починала преди него. Договорът за издръжка и гледане е алеаторен договор и към момента на сключването му- е налице неопределеност по отношение обема, вида и продължителността на конкретните грижи,които следва да положи приобритателят. Те са субективни и са в пряка зависимост от потребността на лицето,което се нуждае от тях. Преценката за необходимостта от грижи се прави от прехвърлителя и това е обичайният му мотив,поради който той прехвърля собствеността си. Обстоятелството,че в конкретния случай- изпълнението на задължението,поето със сключения договор – съпругата”да поеме гледането и издръжката на съпруга си,така както е изпълнявала задълженията си досега и занапред,като му осигури един нормален и спокоен живот,такъв,какъвто е водил досега и до кроя на живота му”, съвпада с нормалните грижи,които съпругата би осъществила и без да е сключен този договор- не лишава договора от основание. Касае се за консесуален договор,сключен по волята на двете страни,като е безспорно установено от разпитаните по делото свидетели,че преживе -приобритателката е изпълнявала стриктно и съвестно поетите от нея задължения. Ищецът/сега касатор/,върху когото е била тежестта на доказване –по никакъв начин не е оборил презумцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД. Законът е създал оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка и страната, която твърди обратното –следваше да го установи. В този смисъл поставеният от касатора съществен въпрос-относно основанието на договора за издръжка и гледане, сключен между съпрузи-в случаите,когато не са налице причини прехвърлителят да има нужда от грижи,надвишаващи обичайните,дължими между съпрузите съгласно Семейния кодекс-не е разрешен от въззивния съда в противоречие с практиката на ВКС. Посоченото от касатора решение/№ 2* от 5.11.1974г.по гр.д. № 1650/74г. на ВС/ е неприложимо за конкретния казус, тъй като касае различна хипотеза на сключен нищожен предварителен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на имот срещу задължение за гладени и издръжка,една от клаузите по който е приобритетелката да стане бъдеща съпруга на прехвърлителя.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същото изисква да е поставен съществен процесуално или материално-правен въпрос въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- поставеният въпрос не е от такова естество.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира,че въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2008г.по в.гр.д. № 101 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.