О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 10.01.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 662 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Д. А. чрез адв. Ш. Х. от В. против решение № 483а/26.01.2011 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 711/2011 г. в частта, с която иска й по чл. 200 КТ за обезщетяване на причинени й неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 15 000 до 150 000 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради необоснованост и противоречие с чл. 52 ЗЗД.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, като е изменено това на първостепенния РС – Р., са уважени исковете по чл. 200 КТ на А. Д. А. срещу ОС „Св. К. и М.”, [населено място], [община] за причинени й неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и имуществени вреди в размер на 5437 лв. /разлика между получено обезщетение за нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което би получавала/, 7480 лв. разходи за лекарства, прегледи и хранителен режим. Присъдена е още и лихва върху главниците, считано от установяване на трудовата злополука, както и съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от претенциите.
Съдът е отхвърлил претенцията по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди /болки и стрес/ за разликата над 15 000 лв. до претендираните 150 000 лв.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
К. в изложението не е посочил кой е материално правният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил точно атакувания резултат. Твърди се, че”съществено е нарушен материалния закон по чл. 52 ЗЗД”, като съдът не е съобразил обективно настъпилите факти. В изложението е посочено още, че е нарушен чл. 52 ЗЗД, като е „използван един много, много занижен критерий на справедливост….Няма друг начин да се постигне точното и правилно прилагане на закона освен да се допусне касационно обжалване и ВКС да реши спора по същество.”.
Не е ясно обаче, достигайки до подобни фактически и правни заключения, въззивният съд какви материално-правни и/или процесуално правни проблеми е разгледал и то в противоречие на задължителна съдебна практика, или при наличие на противоречива съдебна практика или които въпроси имат конкретно значение за точното приложение на закона или за развитие на правото.
По същество, изложението съставлява оплакване за неправилност на въззивното решение.
Противоречието със закона и необосноваността са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, докато проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване.
Както е изяснено с ТР №1-2009-ОС ГТК ВКС за целта преди всичко в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде ясно и точно посочен от касатора правния въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
К. съд може само да ги уточнява или преформулира, но не и сам да ги определя според постановеното от въззивния съд или извлича от съдържанието на касационната жалбата или да предполага според приложени съдебни актове.
В случая, както стана ясно липсва както формулиран правен въпрос, така и обосновка по допълнителните условия.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 483а/26.01.2011 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 711/2011 г. в частта, с която иска на А. Д. А. срещу ОУ „Св. Св. К. и М.”, [населено място], [община], област Б. по чл. 200 КТ за обезщетяване на причинени й неимуществени вреди от трудова злополука, е отхвърлен за разликата от 15 000 до 150 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: