3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
[населено място], 31.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 942 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 179 от 25.04.2012г. по гр.д. № 616/2011г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 10 от 07.03.2006г. по гр.д. № 151/2005г. на Районен съд-Сливница. С него е признато за установено по отношение на Р. А. А. /починала и заместена от наследниците си П. С. С. и Н. С. С., които участват в процеса на лично основание/, М. Л. А., Б. Н. А., З. А. А., А. А. П., П. С. С., Н. С. С., В. С. Т. /починала и заместена от наследниците си И. Й. Т. и Д. Й. С./, Е. Й. В., Л. И. А., В. И. Р. и И. Т. Ц. /заместен от наследницата си Т. Д. С./, че наследодателят на Д. С. И. – К. М. П. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС въз основа на давностно владение на ливада в землището на [населено място], местн. „С.” с площ * кв.м., при съседи: река, път, мост и М. Г., от които * кв.м. попадат в имот № * възстановен на наследници на С. Й., 308 кв.м. попадат в имот *, възстановен на също на наследници на С. Й., * кв.м. попадат в имот № * възстановен на наследници на М. Г. и * кв.м. попадат в имот № *, възстановен на наследници на Ц. Т. Г., като искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен за разликата до претендираните *кв.м.
Касационната жалба е подадена от З. А. А. чрез пълномощника адв. М.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поддържат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК с оглед разрешаването на правния въпрос за разпределението на доказателствената тежест и преценката на доказателствата с позоваване на Решение № 467 от 07.07.2010г. по гр.д. № 231/2009г. на ІVг.о. и определение № 379 от 22.05.2009г. по гр.д. № 155/2009г. на ІІг.о.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ предявен от Д. С. И. в качеството й на наследник на К. М. П. досежно земеделски имот – ливада, находяща се в землището на [населено място], местността “С.”, с площ от около * кв.м, при съседи: река, път, М. М. П., М. Г., Ц. Г. и С. Й.. С решение № Д 0390/08.12.1994 г. ОСЗГ – С., е признала правото на собственост на К. М. П. върху процесния имот, но при анкетирането за установяване на старите реални граници имотът е възстановен на ответниците, както следва: част от него попада в имот, възстановен на наследниците на Ц. Т. Г.; друга част от имота попада в имот, възстановен на наследниците на М. С. Г. и трета част от ливадата попада в имоти, възстановени на наследниците на С. А. Й.. Ответниците по иска са наследниците на посочените три лица. Ищцата поддържа, че притежава процесната ливада по наследство от своя баща, който е получил същата през 1935 г. при доброволна делба с двамата си братя М. и П. М. П.; ищцата се позовава и на давностно владение, упражнявано самостоятелно, явно, непрекъснато и безспорно от наследодателя К. М. П. върху имота от 1935 година до включването му в ТКЗС.
Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 218з ГПК/отм./ след отмяна на предходно решение на Софийски окръжен съд. В. инстанция е приела, че процесният имот е придобит по давност от наследодателя на ищцата, изтекла до 1962 г., когато имотът, който до тогава е бил урегулиран, е придобил статута на земеделска земя. Този извод е обоснован с показанията на свидетелите П. и М., които съдът е приел за последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с установеното от експертизата фактическо състояние. Според съда, показанията на посочените от ответниците свидетели К. И. и Н. Т. не променят горните изводи, тъй като касаят имот на наследодателите на ответниците, различен от процесния. Това е така, защото според свидетелските показания имотът на М. Г. по време на кооперирането е бил предоставен за лично ползване, а за процесния имот няма такива данни. Прието е също така, че от показанията на св. Л. И. е несъмнено, че местностите “С.” и “Л.” в землището на [населено място] са различни местности, намиращи се близо – на около 150м. една от друга и имотът на ответниците се намира срещу реката в м. „Л.”. Съдът е посочил, че представените във въззивното производство скица – извадка от кадастралния и регулационния план на селото от 1938 г. и от разписния лист към него потвърждават показанията на свидетелите П. и М. и констатациите на вещото лице относно статута на имота и точното му местоположение като съседен на имота на наследодателите на ответниците. Поради това е уважил предявения иск.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираният правен въпрос за доказателствената тежест и преценката на доказателствата не е в състояние да обуслови допускане на касационно обжалване. Наведените от касатора оплаквания са за допуснати от съда процесуални нарушения при преценка на свидетелските показания в съвкупност и съответствието им на събраните писмени доказателства. Това са касационни основания по чл. 281 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство, за което значение имат основанията на чл. 280, ал.1 ГПК. Липсва противоречие с представеното Решение № 467 от 07.07.2010г. по гр.д. № 231/2009г. на ІVг.о., тъй като двете решения не разрешават един и същ процесуалноправен въпрос. С. решение възпроизвежда законовото разпореждане на чл. 127, ал.1 ГПК /отм./, сега чл. 154, ал.1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В обжалваното решение съдът не е приел нещо различно, а е извършил преценка на събраните доказателства и е посочил на кои дава вяра и защо.
Приложеното определение, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не може да бъде преценявано за установяване противоречиво разрешаване на правен въпрос. Определенията по чл. 288 ГПК не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК понеже не разрешават правен спор, а извършват селекция на касационните жалби въз основа на законово установени критерии.
Следователно липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179 от 25.04.2012г. по гр.д. № 616/2011г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на З. А. А. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: