4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София,17.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Боян Балевски
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 933/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма] – чрез процесуалния представител адв. С. З., срещу определение № 372 от 03.08.2010 г. по ч. гр. д. № 690/2010 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от № 592 от 06.07.2010 г. по ч. гр. д. № 549/2010 г. на Районен съд – С., с което е отхвърлено подаденото от „Ю. и Еф Д. България” АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката – заявител към 04.06.2010 г., срещу длъжника Е. Х. Г. за сумата 3 957.25 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 465754/02.10.2008 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, и за сумите 770.99 лв. и 62.26 лв., представляващи съответно договорна лихва за периода 02.11.2008 г. – 04.06.2010 г. и наказателна лихва за периода 03.11.2008 г. – 04.06.2010 г.
Частният жалбоподател поддържа, че постановеното от въззивния съд определение е неправилно, тъй като без да се позовава на конкретни законови разпоредби, съдът е поставил редовността на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК в зависимост от несъществуващи изисквания за отразяване на началното състояние на сметката на длъжника, движението на паричните средства по нея и извършените плащания. Твърди, че са налице предвидените в чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК основания за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, тъй като представеното извлечение е редовно от външна страна – съдържа необходимите за индивидуализиране на вземането данни, а с оглед уговореното в договора за кредит настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че определението съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в определение № 174/16.02.2010 г. по ч. т. д. № 18/2010 г. на І т. о., определение № 264/07.05.2010 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о., определение № 693/16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 77/20.01.2010 г. по ч. т. д. № 719/2009 г. на І т. о. Значимият въпрос не е формулиран изрично от жалбоподателя, но уточнен съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въз основа на обстоятелствената част на жалбата /в която е инкорпорирано и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК/, се свежда до необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане срещу длъжника по смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК.
Ответницата по частната касационна жалба Е. Х. Г. от гр. С. не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Районен съд – С. разпореждане по ч. гр. д. № 549/2010 г., Софийски окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.418, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Е. Г. за посочените в заявлението на [заличено наименование на фирма] парични суми, претендирани на основание извлечение от счетоводни книги на банката – заявител по сключен с длъжника договор за потребителски кредит. Изводът за неоснователност на заявлението по чл.417 от ГПК е обоснован със съображения, че отразените в извлечението данни не позволяват да се извърши преценка дали са изпълнени условията на чл.15 от договора за банков кредит, предвиждащ настъпване на предсрочна изискуемост на целия усвоен от длъжника банков кредит.
С оглед мотивите към въззивното определение поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за необходимите реквизити на извлечението като документ по см. на чл.417, т.2 от ГПК е обуславящ за изхода на конкретното дело и отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационно обжалване.
Не е осъществена обаче сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на обжалването, тъй като значимият въпрос не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК.
В цитираните в жалбата определения, а и в множество други определения на ВКС – определение № 426/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на І т. о., определение № 637/02.09.2009 г. по ч. т. д. № 446/2009 г. на ІІ т. о., определение № 706/23.11.2009 г. по ч. т. д. № 525/2009 г. на І т. о., определение № 637/02.09.2010 г. по ч. т. д. № 746/2009 г. на ІІ т. о., определение № 764/03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г. на ІІ т. о. и др., е изразено становище, че за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката – заявител срещу длъжника, извлечението по чл.417, т.2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, и за момента на неговата изискуемост. Независимо от спецификите на разрешените казуси, в посочените определения еднопосочно е изразено разбиране, че когато заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него, фактът на предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в извлечението; Ако в договора за кредит е уговорено предсрочната изискуемост да настъпи автоматично при неплащане на определени вноски или част от тях, в извлечението трябва да се посочат конкретните предпоставки, с които се свързва предсрочната изискуемост, както и момента на настъпването й; В случай, че предсрочната изискуемост е поставена в зависимост от упражняване правомощието на банката – кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.418, ал.3 от ГПК, в какъвто смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК с характер на задължителна съдебна практика решения № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е процедирал в съответствие с формираната практика на ВКС като е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Е. Г. поради отсъствие на удостоверени в извлечението на заявителя [заличено наименование на фирма] данни за настъпила предсрочна изискуемост на произтичащото от договора за потребителски кредит вземане. Непосочването в извлечението на конкретните обстоятелства, уговорени в договора /чл.15/ като условие за настъпване на предсрочната изискуемост – неплащане на вноска/вноски за главница и/или лихва по кредита, и на момента, към който те са осъществени, лишава извлечението от удостоверителна сила по чл.418, ал.2 от ГПК. Съответствието на даденото в този смисъл разрешение със задължителната съдебна практика води до извод за неоснователност на искането за допускане на определението по ч. гр. д. № 690/2010 г. на Софийски окръжен съд до касационно обжалване на поддържаното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 372 от 03.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 690/2010 г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :