1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
ГР. С., 10.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1501/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Й. Ж. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2505/08 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение е оставено в сила първоначалното първоинстанционно решение по исковете с пр. осн. чл.225, ал.1 и 226 от КТ – предявени за сумата от 40, 32 нови лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 26.05.93 -25.11.93 г. и 120,96 лв., обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на тр. книжка за периода 25.05.93 до 25.11.94 г. По тези два иска обжалваемият интерес съвпада с цената им, а въззивното решение не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила и допълнително постановеното от първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за допълване на първоначалното първоинстанционно решение с произнасяне по иск за обезщетяване на вреди от незаконно недопускане на работа в размер на 9 680 лв., за времето от 27.01.86 г. до 25.05.93 г. Счетено е, че такъв иск не е предявен по делото, а в друго образувано пред СРС производство.
В тази част касационната жалба е допустима като своевременно подадена, при посочения обжалваем интерес.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на нищожност на въззивното решение. Намира, че съдът не е изпълнил задължението си да се произнесе за нищожността на заповед №174/85 г., с която ищецът е уволнен от заеманата при ответника [фирма]- С. длъжност – директор. Заповедта му е връчена на 25.05.93 г. и отменена с първоинстанционното решение по делото на осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Доводите на касатора за нищожност на заповедта и значението й за спора са неотносими към предмета му пред въззивната инстанция и не обосновават вероятна нищожност на обжалваното въззивно решение, за валидността на което съдът следи служебно и в това производство – ТР №1/10 г.. Затова соченото основание за допускане на обжалването в подлежащата на такова част от въззивното решение не е налице.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Й. Ж. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2505/08 г. от 26.04.10 г. по исковете с пр. осн. чл.225, ал.1 и чл.226 от КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното по молбата на касатора за допълване на решението с произнасяне по иск с пр. осн. чл.213 от КТ.
Определението, с което жалбата се оставя без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: