2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 14.02.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2568/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 28 от 18.01.2013 г. по в. т. д. № 656/2012 г. на Варненски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1209 от 12.07.2012 г. по т. д. № 3172/2011 г., допълнено с решение № 1336 от 27.08.2012 г., с което са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] (в производство по несъстоятелност) искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на вземания на ищеца към ответника за сумата 70 770.92 лв. – цена на доставени стоки по 24 бр. фактури.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като са изложени и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Такъв е характерът и на настоящото дело. Предмет на същото са обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит. Предвид липсата на сключен между страните-търговци изричен писмен договор за доставка на стоки, следва да се счете, че всяка от процесните фактури обективира отделна сделка за търговска продажба на стоки. Поради това, вземането по всяка фактура е предмет на защита със самостоятелен иск и именно с оглед на неговата цена, а не с оглед сбора от цената на исковете по всички фактури, следва да бъде преценявана допустимостта на касационния контрол на въззивното решение (в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – напр. определение № 603 от 20.09.2013 г. по ч. т. д. № 2847/2013 г. на ІІ т. о.).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 28 от 18.01.2013 г. по в. т. д. № 656/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: