4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
Гр.София, 22.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1502 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Молла М., гражданин на Република Гърция срещу решение № 33/22.01.14г., постановено по т.д.№ 982/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 52/03.06.13г. по гр.д.№ 81/12г. на Хасковския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за присъждане на сумата от 49060 евро, представляваща дадени парични вноски по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.05.2011г., поради отпаднало основание и за сумата от 20000 евро, представляваща неустойка, дължима с оглед на виновното неизпълнение на задължението по предварителния договор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователни претенциите на ищеца по иска – настоящ касатор за връщане на платените суми по предварителен договор за продажба на недвижим имот, за който е твърдял, че е развален поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача. Решаващият състав е коментирал извършеното прехвърляне на имота от продавача на трето лице, което е малолетната дъщеря на купувача Е. М.. Изложени са съображения, че тъй като по тази сделка купувачът по предварителния договор е действал в качеството си на законен представител на малолетната си дъщеря, това представлявало негово собствено действие, което е преценено като общо съгласие на страните по предварителния договор, същият да бъде подновен с нов договор в частта относно прехвърляне на правото на собственост и е отречено бъдещото изпълнение на предварителния договор, което е счетено за правно невъзможно. Формиран е извод, че предприетото от купувача разваляне на предварителния договор поради виновно неизпълнение на задължения на продавача е без правни последици, поради което и не възниква задължение за връщане на платените суми на отпаднало основание.
Касаторът поставя въпросите: 1.Възможно ли е без изрично съглашение с кредитора да съществува договор за новация?, който въпрос е заявен на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а въпроси – 2.Договорът за новация формален договор ли е и следва ли същият да бъде сключен в изискуемата от закона форма /писмено или друга/, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗЗД? и 3.Неизготвянето на доклад с предвиденото в чл.146, ал.1 ГПК съдържание от страна на първоинстанционния съд представлява ли съществено процесуално нарушение, нарушаваща служебното начало по чл.7, ал.1 ГПК и следва ли въззивният съд по силата на препращатата норма на чл.273 ГПК да отстрани във въззивното производство този порок при положение, че е втора поред първа инстанция? – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Отговорът на първия поставен въпрос произтича от уредбата на новацията в чл.107 ЗЗД. В случая, съображенията на въззивния съд относно съглашението за прехвърляне на правото на собственост, са направени с оглед на аргументацията на състава, че предварителният договор няма да се изпълнява в частта за сключване на окончателен договор, поради което и изявлението за развалянето му поради неизпълнение не е произвело действие. В този смисъл е разгледано въведеното в исковата молба основание за разваляне на двустранния договор поради неизпълнение – строителството на имота и разрешението за ползването му не са извършени в срок, поради което е преценено, че изявлението за разваляне не е произвело действие. По тези съображения поставеният правен въпрос не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд.
Вторият и третият въпроси са поставени принципно и са обвързани с неточни твърдения относно приетите от въззивния съд разрешения по втория въпрос и съответно – относно извършените от първоиинстанционния съд процесуални действия.
Въпросът за формата на договора за новация не е обсъждан от въззивния съд и същият е изцяло без значение за спора, тъй като в обжалваното решение не е прието да е сключен нов предварителен договор за продажба на недвижим имот, за да се коментира формата на такъв договор съгласно чл.19, ал.1 ЗЗД. Изложените съображения от състава на апелативния съд са изцяло в противоположен смисъл, а именно, че е правно невъзможно да се сключи нов договор в частта за прехвърляне на правото на собственост, тъй като сключеният договор с нотариален акт е окончателен, а не предварителен.
Отговорът на четвъртия въпрос е даден в т.2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото разрешение въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото, а в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и на дадените указания.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение по договор от 22.04.14г. в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33/22.01.14г., постановено по т.д.№ 982/13г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Х. Молла М., гражданин на Република Гърция, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 5, адв.А. Х. да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.2, ап.2 сумата от 1000 лв. /Хиляда лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: