2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5941/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, .27.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5941/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението на Шуменския окръжен съд, постановено на 20.06.2014 год. по в.гр.дело № 63/2014 год. в частта, с която е потвърдено решение № 394/12.12.2013 год. по гр.дело № 512/2013 год. по описа на Новопазарския районен съд в частта за отхвърляне иска по чл.30, ал.1 от ЗН, предявен от С. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и М. К. Г. с ЕГН [ЕГН], действащи чрез пълномощника си мл.адв.Р. Т. А. против П. С. Д. с ЕГН [ЕГН], с адрес г р.Ш., [улица], ет.3, ап.9 за намаляване на разпореждането с недвижимия имот, представляващ 1/ Жилище, второстепенна сграда и навес с оградни стени, ведно със застроено и незастроено дворно място от 1425 кв.м., представляващо УПИ ХХІ-108, в квартал 19 по плана на [населено място], [община], област Ш., при граници по плана: улица, УПИ ХХ-109, УПИ І – 198; 2/ Празно дворно място от 1530 кв.м. представляващо УПИ І – 108 в квартал 19 по плана на [населено място], [община], област Ш., при граници по плана: УПИ ІІ-109, УПИ ХХІ-108, извършено от наследодателя им С. П. М. в полза на ответницата П. С. Д., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том 2, рег.№ 1172, дело № 281/2013 год., вписан в Служба по вписванията с рег.№ 741/14.02.2013 год., акт № 14, том 4, дело № 284/2013 год., общо с 1/3 ид.ч. за възстановяването на запазената им част.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите С. К. Г. и М. К. Д., представлявани от адвокат Н. И. К., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК понеже тълкуването и прилагането на чл.12, ал.2 ЗН е извършено от окръжния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 230 от 25.10.2012 год., постановено по реда на чл.290 ГПК от второ гражданско отделение.
От ответницата по касация П. С. Д., представлявана от адвокат Н. Г. Д. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационната жалба. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че стойността на засадените общо 76 овощни и 2 декоративни дървета, 9 асми и 8 лози е общо сумата 5 500,89 лева като всички са засадени преди смъртта на общия наследодател С. П. М., починал на 21.02.2013 год. /дядо на ищците и баща на ответницата по спора/, в който смисъл показанията на разпитаните свидетели и констатациите на изслушаните съдебно-агрономически експертизи пред първата и въззивна инстанции. Отчетено е, че стойността на подарените два недвижими имота, включваща и извършените подобрения, възлиза на 15 646,89 лева като съгласно чл.31 ЗН от тази сума е извадена стойността на подобренията в жилищната сграда – 5 750 лева, направени от надарената П. С. Д. и стойността на засадените от нея насаждения 5 500,89 лева, данъчните задължения – 9,51 лева, прибавени са дарените 2 500 лева на М. К. Г. и 1 000 лева на П. С. Д., при което масата на наследството възлиза на 7 886,49 лева ; 5 257,66 лева – запазена част и 2 628,83 лева – разполагаема част или съобразно наследствените права: ? за П. С. Д. възлиза на 2 628,83 лева и по ? за другите две страни – по 1 314,41 лева. Направен е извод, че стойността на дарения имот(имоти) е 4 386,49 лева, а сборът от разполагаемата и запазената част е 5 257,66 лева, поради което П. С. Д. има право да го задържи като заплати на С. К. Г. накърнената й запазена част в размер на 128,83 лева.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното решение не противоречи на представеното решение № 230/25.10.2012 год. по гр.дело № 354/2012 год. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, постановено в производство по чл.290 ГПК.
Отделен е въпросът, че по чл.12, ал.2 ЗН е налице трайна съдебна практика.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.2 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 20.06.2014 год. по в.гр.дело № 63/2014 год.
ОСЪЖДА С. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и М. К. Г. ЕГН [ЕГН], двете от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], пл.”Освобождение” № 12, ет.3, офис 4 (на адвокат Н. И. К.) да заплатят на П. С. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.9 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ