О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №49/30.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 7076 по опис за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1411/ 17.10.2014 г. по ч. гр. д. № 869/ 2014 г, с което Плевенски окръжен съд e оставил без уважение частната жалба на ищеца П. И. Д. срещу разпореждането от 19.08.2014 г. по гр. д. № 2987/ 2014 г. на Плевенски районен съд за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на исковете, предвидени в чл. 124, ал. 5 ГПК.
Определението на въззивния съд се обжалва от П. И. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос: Има ли правен интерес от иска, предвиден в чл. 124, ал. 5 ГПК, когато е предявен срещу лицата, извършили престъплението и срещу тези, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства и е спазено законовото изискване наказателното преследване да не може да бъде възбудено поради някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК? К. счита, че въпросът обуславя изводите на въззивния съд в обжалваното определение и този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с две тълкувателни решения съответно на ВС и на ВКС и едно определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, на които се позовава в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане на първостепенния, с което исковата молба е върната поради недопустимост на иска. Делото е гражданско и искът е неоценяем. Чрез неговото предявяване се иска да бъде установено съществуването на факт с правно значение – престъпно обстоятелство, като възможността за самостоятелна защита следва от чл. 124, ал. 5 ГПК. Ето защо частната касационна жалба има допустим предмет (аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК). Изхожда от ищеца, на когото единствено принадлежи обжалваемият интерес. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Редовна е и е допустима, но няма основание за допускане на определението на въззивния съд до касационен контрол.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба като недопустима, въззивният съд е приел, че разпореждането на първостепенния съд по чл. 130 ГПК е правилно като резултат. Обсъждайки твърденията, че правният интерес от предявените искове е обслужен от установяване на престъпно обстоятелство с цел създаване на основание по чл. 239, ал. 1, т. 3, пр. 1 АПК за отмяна на влязло в сила решение по административно дело, въззивният съд е изключил наличието на такъв интерес. Това е така, защото с това решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед на кмета по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ с адресат И. П. П. (третият ответник). С предявяването на исковете по чл. 124, ал. 5 АПК по настоящото дело касаторът е поискал да бъде установена неистинността на удостоверение № 295/ 30-01.1984 г, издадено от заместник председателя и секретаря (останалите двама ответници), което според него е предмет на документно престъпление, извършено от тези ответници. Действително качеството на този ответник на ползувател на земеделския имот има значение за материалната законосъобразност на съдебно обжалваната заповед на кмета. Според въззивния съд обаче това качество следва от Постановление № 1 на МС от 07.01.1981 г. и решение № 31/ 1974 г. на ИК на Общински НС – [населено място], а не от официалния удостоверителен документ. Това са мотивите, при които въззивният съд е счел за осуетена възможността предявеният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК да осъществи основание по чл. 239, ал. 1, т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила решение по административното дело. Следователно повдигнатият от касатора въпрос е без значение за обжалваното определение. Изложеното изключва общото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1411/ 17.10.2014 г. по ч. гр. д. №869/ 2014 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.