3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 03.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 11/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1656 от 17.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1145/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд,Търговско отделение, VІ-10 състав разпореждане от 30.10.2013 г. по т. д. № 5347/2011 г. за връщане на подадената от това дружество въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 1158 от 27.06.2013 г.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че въззивният съд неоснователно е отказал да сподели становището му за наличие на особени непредвидени обстоятелства, препятствали изпълнението на указанието за внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба, изразяващи се в липсата на контакт между адвоката-пълномощник на дружеството и новия управител на същото. Поддържа, че наличието на особени непредвидени обстоятелства не е обвързано от това дали страната е заявила ново искане за продължаване на срока, а се преценява с оглед на обективните факти по делото.
Като релевантни към допускането на касационното обжалване с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Дали искането за продължаване на срока е процесуална предпоставка за наличието на особени непредвидени обстоятелства и 2. Дали липсата на контакт между представляващото лице на страната и адвоката по съответното дело е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на ГПК”.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 02.12.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба срещу решение № 1158 от 27.06.2013 г. по т. д. № 5347/2011 г. на СГС, VІ-10 състав, въззивният съд е преценил като правилни извършените от първата инстанция процесуални действия по администриране на жалбата и е счел, че поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, включително и в продължения по искане на страната срок, са налице предпоставките за връщането й. За неоснователен е приет доводът на частния жалбоподател, че причина за невнасяне на таксата е невъзможността на пълномощника му да осъществи контакт с управителя на дружеството, позовавайки се на съществувалата за него възможност да поиска ново продължаване на срока за това. Отчетен е също и фактът, че дори и към датата на подаване на въззивната жалба страната не е внесла дължимата държавна такса.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от частния касатор въпроси нямат характер на обуславящи изхода на конкретното дело, тъй като са относими към правилността на атакуваното определение и поради това не отговарят на изискванията, разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е счел аргумента за липса на връзка между управителя на дружеството и неговия процесуален пълномощник като неоснователен поради приетото от него, че за установяването на такава е съществувала възможност чрез искане за ново продължаване на срока за изпълнение на даденото указание. Следователно, макар и не изрично, решаващият състав е приел липсата на контакт между страната и адвоката й за непредвидено обстоятелство, но че същото е могло да бъде преодоляно по посочения от него начин. Що се отнася до правилността на този извод, същата е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
Отделно от това, следва да се отбележи, че с оглед предмета на подадената частна въззивна жалба, преценката дали твърдяното от жалбоподателя обстоятелство има характер на непредвидено, изобщо не е била дължима от въззивния съд. Такава преценка е изискуема единствено в производството по възстановяване на срок по реда на чл. 64 ГПК, докато в случая се касае за връщане на въззивната жалба поради неизпълнение на указанието за отстраняване нередовността й, а не за възстановяване на дадения за това срок. Това е допълнителен аргумент за отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на поставените въпроси.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от посочения изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно предвид липсата на доказателства такива да са направени за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИНОНО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1656 от 17.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1145/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: