О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
Гр. София, 25.01.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 852/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място], чрез пълномощника ю.к. Щ. Р., срещу решение № 743 от 01.12.2014 г. по в.т.д. № 768/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 160 от 29.04.2014 г. по т.д.№ 776/2013 г. на Пловдивския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на РАКОВО ИНВЕСТ Е. [населено място] сумата 44 304.87 лв. – неплатена цена на продадена електроенергия, произведена във фотоволтаична електроцентрала „Раково Инвест -Габарево” по договор за изкупуване на ел. енергия № 424/21.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 2 768.68 лв., считано от падежа на вляка от фактурите по договора до предявяването на иска на 21.10.2013 г., ведно с направените разноски за двете инстанции в размер на 6 065.10 лв.
В жалбата са изложени касационни доводи за неправилно приложение на закона, въз основа на които се претендира отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените от касатора съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.
Моли се да бъде допуснато касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл. 13 ал. 7 от ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир /т.е. дали решението за отмяната му има обратна сила/.
Ответникът по касационната жалба – РАКОВО ИНВЕСТ Е. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Д. в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК изразява становище, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, евентуално моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на разноските за касационната инстанция.
Като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете предявените от РАКОВО ИНВЕСТ Е. искове за основателни, съставът на Пловдивския апелативен съд е взел предвид следните безспорни между страните факти: Ищецът е собственик на фотоволтаична електрическа централа, въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 24.04.2012 г. На 21.05.2012 г. между страните е сключен договор за изкупуване на произведената от централата ел. енергия, като заплащането й става след съставяне на протоколи и съответно издадени фактури. По този начин е удостоверена дължима цена на ел. енергия на обща стойност 125 031.72 лв. Ответното дружество е направило изявление за прихващане за сумата 44 304.87 лв. между дължимата от него покупна цена и насрещно дължимата от ищеца цена на достъп, съобразно Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, които да бъдат заплащани от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С решение № 4025/21.03.2013 г. по адм.д.№ 12423/2012 г. по описа на ВАС цитираното решение на ДКЕВР е отменено, а спорът между страните е относно правните последици, произтичащи от тази отмяна.
От правна страна съдът е приел, че съгласно чл.177 ал.1 АПК отмяната на административния акт действа по отношение на всички и има обратно действие относно последиците, породени с административния акт, които са негова функция. Без значение е обстоятелството, че е допуснато предварително изпълнение на отменения акт, защото като следствие от отмяната, отпада и основанието за предварителното събиране на цената на услугата за достъп. Т.е. ответникът не е имал основание да извърши прихващане и дължи заплащане на пълната цена на изкупената от него ел. енергия. В случая няма нито договорена, нито законоустановена цена, която би могла да послужи за извършване на прихващането.
Към настоящия момент са постановени от ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК решение № 155/11.01.2016 г. по т.д.№ 2611/22014 г., ІІ ТО, решение № 157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/2014 г., ІІ ТО и решение № 212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г., І ТО, за разрешаване на въпроса относно действието във времето на влязлото в сила решение на ВАС, с което е бил отменен индивидуален административен акт по чл.13 ал.2 ЗЕ, а именно Решение № Ц-3/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Даден е отговор, че конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на решението на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи настъпва с обратна сила /ex tunk/, респ. притежава обратно действие. Нормата на чл.13 ал.7 ЗЕ не е счетена за основание, разколебаващо този правен извод. В тази насока са и изложените от въззивния съд мотиви.
С оглед горното, съставът на ВКС, ТК, второ отделение счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода от спора, с което е осъществена общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Същевременно, с оглед създадената задължителна съдебна практика от различни състави на ВКС, на която обжалваното решение съответства, разрешаването на поставения от касатора въпрос не може да се квалифицира като значимо за точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.4.. Поради това, че не е установен соченият от касатора допълнителнен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касационната жалба не може да бъде селектирана за разглеждане по същество.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 670.40 лв. – договорено и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор против жалбата.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 743/01.12.14 г. по в.т.д. № 768/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. ИНВЕСТ Е. [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 8 380.80 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: