О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 49
София, 28.10.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря ………….
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 456/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ,т. 1 и 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Й., С. М. Х., Н. Н. Б. , Н. Й. ов Н. , Г. Т. Д. и Й. А. К. срещу въззивно решение № 97 от 22.02.2008 г. по в. т. д. № 895/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Провадийски районен съд решение № 121 от 01.06.2007 г. по гр. д. № 261/2006г., е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл.58 от Закона за кооперациите за отмяна решенията на Общото събрание на ЗК „К”, с. К., Варненска област от 20.05.2006 г., продължено на 28.05.2006 г. и на 04.06.2006 г.
Касаторите считат обжалваното решение за неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, като поддържат, че съдът неправилно е преценил предпоставките за редовност на процесното Общо събрание и по-конкретно – че поканата за събранието не е изпратена до всички член-кооператори; че липсват списъци на участвалите в събранието кооператори и че са участвали лица, които не са членове на кооперацията, а някои от тях дори са избрани и в ръководните органи на кооперацията.
С молба вх. № 1* от 17.04.2008 г. касаторите са заявили, че считат касационното обжалване на въззивното решение за допустимо, тъй като същото е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, съдържаща се в приложеното решение № 695 от 16.06.2003 г. по гр. д. № 1853/2002 г. на ВКС, V г. о., както и в противоречие с първоинстанционното решение, постановено от Провадийски районен съд по гр. д. № 261/2006 г.
Ответникът по касация – З. к. „К”, с. К., Варненска област – не е заявил становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218 в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допустимост на касационното обжалване.
Макар да не е формулиран изрично от касаторите, с оглед изложеното в касационната жалба и с оглед предмета на спора, решен с приложеното към жалбата решение на Върховен касационен съд, настоящият състав приема, че в случая същественият въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, на който се позовават касаторите, е въпросът за начина, по който трябва да бъде разгласена поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията. Доколкото правният извод за законосъобразно свикване на процесното Общо събрание е направен именно поради приетото от въззивния съд, че поканата е била надлежно разгласена, посоченият въпрос се явява съществен за спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на този въпрос, обаче, не са налице изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, с които касаторите обосновават допустимостта на касационното обжалване.
На първо място, не може да се приеме, че атакуваното решение е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Действително, в представеното по делото решение № 695 от 16.06.2003г. по гр. д. № 1853/2002 г. Върховен касационен съд е преценил решението на Общото събрание на кооперацията като незаконосъобразно, поради това, че член-кооператорите не са били уведомени за събранието лично чрез писмени покани, а е било изготвено общо писмено уведомление, поставено на публично място – на стената на смесения магазин в селото. Този извод е направен, с оглед изискванията на Устава на кооперацията /чл. 23, ал. 1/ за лично уведомяване на всеки член-кооператор – чрез връчване на поканата лично срещу подпис; чрез изпращането на поканата с писмо с обратна разписка или по друг подходящ ред, определен от Управителния съвет. Касационната инстанция е приела, че разгласяването на поканата не е извършено в съответствие с реда, определен в Устава на кооперацията, който е задължителен съгласно препращащата норма на чл. 16, ал. 1 от Закона за кооперациите.
Следователно, незаконосъобразността на свикването на събранието е счетена като резултат от нарушение на конкретния Устав на кооперацията, а не като резултат от нарушение на някакво общо законово изискване за лично писмено уведомяване на член-кооператорите. Подобно изискване всъщност липсва. Изрично предвидени в закона /чл. 16, ал. 1 ЗК/ са само изискванията за наличие на писмена покана, съдържанието на поканата и срокът за разгласяването й. Редът за разгласяването на поканата обаче се определя конкретно в Устава на всяка отделна кооперацията, т.е. определянето му е предоставено в компетентността и на волята на Общото събрание на кооперациите, а не е еднакво установен за всички кооперации. Поради това, законността на свикването на Общото събрание, от гледна точка на разгласяване на поканата, следва да се преценява винаги конкретно – с оглед изискванията на Устава на кооперацията, чието решение се атакува.
Такъв е и настоящият случай. За да счете, че процесното Общо събрание е свикано надлежно, въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Устава на ответната к. , предвиждаща изрично възможността поканата до член-кооператорите да бъде разгласена чрез съобщение в районен или централен вестник. Именно поради различието в начините на разгласяване на поканата, предвидени в Устава на кооперацията – ответник по настоящото дело и в Устава на кооперацията – страна по спора, по който е постановено решение № 695 от 16.06.2003 г. по гр. д. № 1853/2002г., не може да се счете, че един и същ материално правен въпрос е разрешен по различен начин и че постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение противоречи на цитираното решение на Върховен касационен съд, т.е. че е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
На второ място, неоснователно е и поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да е налице това основание, необходимо е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела /поне две/, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Този извод следва категорично и от нормата на чл. 291 ГПК, уреждаща детайлно правомощията на Върховен касационен съд по уеднаквяване на практиката. Следователно, решенията на инстанциите по същество, постановени по спора, макар и да са в противоположен смисъл, не представляват противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосноваваща допустимост на касационното обжалване. Ето защо, такова не следва да бъде допуснато.
С оглед всички изложени съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 97 от 22.02.2008 г. по в. т. д. № 895/2007 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: