3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 13.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №370/2012 г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Емил Л. К. от [населено място] срещу въззивно определение № 12975 от 12.09.2011г по ч. гр.дело № 7156/2011г на Софийски градски съд , в частта с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 13.042011г на Софийски районен съд за връщане на искова молба ,в която част, съгласно определение№263 от 09.04.2012г по ч. гр.д№193/2012г ІІІ г.о на ВКС , е било отменено определение № 98/07.02.2012г по ч гр.д № 24/2012г на ІІІ г.о за оставяне на настоящата касационна частна жалба без разглеждане .В обжалваното въззивно определение е прието ,че е недопустимо предявяване на иск по чл. 424 ал.1 ГПК , който не основан на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства ,а на твърдения извън предметния обхвът на нормата
Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1т.2 ГПК с твърдението, че решенията на съдилищата са противоречиви относно това ,че искът „по чл. 423 ГПК” има правна същност на извънредно средство за защита, и предназначението му предполага възможността длъжникът да противопостави на заявителя възражение ,произтичащо от нарушения по чл. 47 ГПК ,което е съществувало , но длъжникът не е бил уведомен . Формулира се тезата, че съдът следва да отчете настъпили „нови обстоятелства” поради факта , че вече е установена съдебна практика на ВКС, за вземанията на „Т.” да се прилага тригодишната погасителна давност, включително за лихвите , че е налице непочтена търговска практика на дружеството – взискател , че българският съд е длъжен да обяви нищожност на главницата и лихвите , по силата на общностното право Д. за противоречиво решаван правен въпрос не е подкрепен с прилагането на влезли в сила решения от съдебната практика ,самият правен въпрос не е формулиран изрично , извън изложената по- горе теза .
В изложението се поддържат доводи за допускане до обжалване и в частта , с която е потвърдено първоинстанционното опредение за оставяне без уважение на молба за допускане на обезпечение на иска . В тази част , съгласно определение№263 от 09.04.2012г по ч. гр.д№193/2012г ІІІ г.о на ВКС ,е влязло в сила определение № 98/07.02.2012г по ч гр.д № 24/2012г на ІІІ ,с което частната касационна жалба е оставена без разглеждане , като недопустима .
Отговор не е постъпил.
Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , съображенията за това са следните :
На първо място липсва формулиран правен въпрос , общо изискване за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 ГПК . Липсва и обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,която обосновка не може да се изрази в съображението , че вече съществувала установена съдебна практика , която би ползвала длъжника в спора . Възражение по 414 ГПК жалбоподателят е пропуснал да направи. Неотносимо се коментира и института по чл. 423 ГПК ,която норма в съображенията на съда е изтъкната във връзка с чл.414 ГПК и с оглед пределния момент ,спрямо който фактите следва да са последващи ,но няма отношение към решаващите мотиви , нито към решаващия за изхода на спора въпрос дали изтъкнатите от ищеца факти са юридически ,т.е относими към хипотезата на чл.424 ал.1 ГПК и възможността длъжникът да оспорва вземането по исков ред .В изложението липсва не само въпрос , но и доводи, обосновка и съображения в тази връзка . Формулираната вместо въпрос теза ,че новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ал.1 ГПК може да бъде съдебната практика ,формирана по други дела като разрешение на правен въпрос , не държи сметка за съдържанието на закона ,който свързва основанието на иска с факти от друго естество . Това е възприетото от въззивния съд разрешение по делото , същото е в съответствие с константната практика на Върховния касационен съд . Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не може да намери приложение, за да бъдат коментирани тълкувания, противоречащи на нормативния ред .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 12975 от 12.09.2011г по ч. гр.дело № 7156/2011г на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.