О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№490
гр.София, 15.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 595/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. А. Г. от [населено място] и Г. Я. Я. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 3821 от 18.05.2012 год. срещу въззивното решение № 193 от 11.04.2012 год. по в.гр.дело № 134/2012 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1368 от 28.12.2011 год. по гр.дело № 3722/2011 год. на Врачанския районен съд за допускане на съдебна делба на останалите в наследство от Х. А. Я., починал на 29.03.2010 год., недвижими имоти: а/ едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор * от * кв.м. по кадастралния план на [населено място], построена в общински поземлен имот с идентификатор *, целият от * кв.м.; б/ апартамент № * от * кв.м. с идентификатор * на шестия етаж в блок „Ч.” на [улица], [населено място], ведно с мазе № * и прилежащо мазе № * от * кв.м. и *% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж в общински имот с идентиф. * и в/постройка за допълващо застрояване с идентификатор * от * кв.м. по кадастралния план на [населено място], построена в общински поземлен имот с идентификатор *, целия от * кв.м., като делбата е допусната при квоти: * ид.ч. за М. П. Л., * ид.ч. за Е. А. Г. и * ид.ч. за Г. Я. Я..
Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат въпроси, които според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: а/налице ли е действително сключен граждански брак между ищцата и наследодателя Х. А. при наличие на нарушение на разпоредбите на чл.8 СК/отм./ и чл.10, ал.1 СК/отм./ и с оглед гласните доказателства по делото, че бракът е сключен с оглед даване възможност на ищцата безпрепятствено да излиза за работа в Гърция и б/ наследствена ли е масивната жилищна сграда на *кв.м. и била ли е същата предмет на доброволната делба съгласно приложения протокол по гр.дело № 34/1995 год. на Берковския районен съд или същата е собственост на касаторите, поради което не следва да се допусне делба.
Ответницата по касация М. П. Л. е на становище, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Поискала е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В. съд е приел, че гражданският брак, сключен между ищцата М. Л. и наследодателя на страните Х. Я. на 07.08.2004 год., е действителен, предвид чл.10, ал.3 СК/отм., ДВ, бр.47 от 2009 год./, тъй като актът е бил подписан от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние. Посочено е още, че макар и да не са подписали подаденото до [община] заявление по чл.8 СК/отм./, заявителите са положили подписите си и под декларациите за сключване на граждански брак от 05.08.2004 год. и молбата от 06.08.2004 год. С оглед на това, прието е, че ищцата е законен наследник-преживял съпруг на общия наследодател и има право да участва в делбата.
Окръжният съд е намерил за неоснователно и алтернативно поддържаното във въззивната жалба възражение на касаторите относно допуснатата до делба еднофамилна жилищна сграда с идентификатор * от * кв.м. по плана на [населено място]. Възприети са изводите на първата инстанция, че към датата на сключване на съдебната спогодба от 20.01.1995 год. по гр.дело № 34/1995 год. на Берковския районен съд е съществувала само една основна и жилищна по своя характер сграда – тази с идентификатор * по действащите сега кадастрална карта и кадастрални регистри на града, докато сградата с идентификатор * е имала и има характер на паянтова постройка с предназначение на допълващо застрояване. Прието е с оглед на това, че през 1995 год. е бил поделен имотът с настоящ идентификатор *, който е станал собственост на наследодателя Х. А., а паянтовата сграда с настоящ идентификатор *, която следва собствеността върху жилищната сграда не е била и не е могла да бъде предмет на делбата от 1995 год., поради което правилно била включена в делбената маса по настоящото дело.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не обосновават необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК с оглед „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на тези две понятия е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ.
В случая, касаторите не се позовават на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба, които да бъдат изяснени или преодоляни чрез разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело би бил от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато се отнася до необходимост от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие.
Въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са от значение за изхода на конкретното дело, на тях е даден отговор от въззивния съд с обжалваното решение и не могат да послужат като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би спомогнало за отстраняването на непълноти, неясноти и противоречивост в правната уредба, нито е обоснована необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или за нейното осъвременяване по въпросите за действителността на гражданския брак и за допустимостта на съдебна делба по отношение на обекти, представляващи елемент на допълващо застрояване.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касация направените от нея разноски за възнаграждение на един адвокат за настоящото производство в размер на 150 лева, съобразно договора за правна помощ от 28.06.2012 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 от 11.04.2012 год. по в.гр.дело № 134/2012 год. на Врачанския окръжен съд по жалба вх.№ 3821 от 18.05.2012 год.
Осъжда Е. А. Г. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] и Г. Я. Я. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], да заплатят на М. П. Л. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], сумата 150/сто и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/