О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 27.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1320/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 9133/17.12.2015 г. от И. Н. П.,чрез пълномощник адв.Д. С. и по касационна жалба вх.№161/11.01.2016 г. от Р. Н. Б., чрез пълномощник адв.Д. И., срещу решение № 223/01.12.2015 г. по гр.д.№580/2015 г. на Апелативен съд-П., ГО, І състав.
Всяка от страните не взема становище по касационната жалба, подадена от насрещната страна. Ищцата претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационните жалби са допустими като подадени в предвидения от закона срок , от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение №274/18.06.2015 г. по гр.д.№70 /2015 г. на Окръжен съд Хасково,в частта, с която е уважен предявения от ищцата иск с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над 20 000 лв. до размер на сумата 45 000 лв. и е отхвърлил като неоснователна претенцията й за тази разлика. Потвърдил е решението в частта, с която искът е уважен за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в нанасяне на средни телесни повреди, за което деяние ответникът е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 144/2013 г. на Районен съд –Димитровград. Решението в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата 250 лв. като необжалвано е влязло в сила. Присъдени са разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда, че на 27.08.2012 г. е причинил на ищцата средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, вътречерепна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматична херния, представляваща постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота. За извършеното престъпно деяние по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено въз основа на чл.66 НК за изпитателен срок от три години. След направена операция увреждането с причинена херния е без остатъчни последици за здравето на пострадалата, няма опасност при бъдеща бременност и раждане. Като резултат от вътречерепната травма са налице прояви на церебрастения, хронично главоболие, вестибуларни, вегетативни и Е.-промени, виене на свят, но не е налице перспектива да останат за цял живот.Тези увреждания са установени от представената медицинска документация и заключение на съдебно-медицинска експертиза. От показанията на свид.Б., баща на ищцата, е установено, че след нанесения побой й е направена операция по спешност, при което е установено спукване на ципата на стомаха и бил присаден имплант. Лечението продължило и в домашни условия. Около месец тя се оплаквала от тежко главоболие, отпадналост, наложили се многобройни изследвания, трябвало да лежи в затъмнена стая, без телефон, телевизор, интернет. Прекъснала обучението си като студентка в ПУ. Претърпяла промяна в психологичен аспект-изпитвала страх да излиза сама от дома си , била напрегната, неспокойна, страдала от главоболие, избягвала контакти с приятели, промяната довела до социална изолация, изпитвала тревожност, емоционална неустойчивост.Това състояние било постепенно преодоляно след посещението при майка й в Германия. От показанията на свид.К. било установено, че от весел и жизнерадостен човек ищцата се затворила в себе си, в началото не допускала близост и с най-добрата си приятелка. Понастоящем се съгласявала да излиза, но винаги придружавана, тъй като изпитвала страх. От показанията на свид.П., брат на ответника, се установило, че той я виждал да се разхожда сама в добро физическо състояние. От показанията на свид.Т. се установило, че е посещавала шофьорски курсове около два месеца след инцидента. Въззивният съд е направил изводи, че е установено наличието на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, на причинно-следствена връзка между деянието на ответника и увреждането. Приел е, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, като в непълна степен е отчетен вида и характера на уврежданията и последиците за ищцата. Прел е, че не е доказано по несъмнен начин пълната й изолация от близки и познати, че последиците от уврежданията вече са отшумели, че липсват доказателства за необходимост от нови хирургически интервенции, че психическият й статус е възстановен, тъй като успешно е преминала шофьорски курсове. Поради това е намерил, че справедливо обезщетение на причинените й болки и страдания е сумата 20 000 лв.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК ответникът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Намира, че в противоречие с практиката на съдилищата- ППВС № 4/1968 г., решение по к.н.д.№504/2013 г. на І н.о., решение по гр.д.№3027/2014 г. на САС, определение по гр.д.№5216/2015 г. на ІV г.о. първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли в противоречие с процесуалните правила, тъй като са обсъдили единствено гласните доказателства, посочени от ищцата. Не са изложени мотиви защо не са кредитирани медицински заключения и показанията на посочените от ответника свидетели. Счита, че при определяне размера на обезщетението съдът не се е съобразил с действително претърпените болки и страдания. Посочва отново ППВС № 4/1968 г. относно критериите за справедливо обезщетение.
В изложението се твърди, но не е изложено кои са материалноправния и процесуалноправния въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. На касационен контрол в настоящото производство подлежи въззивното, а не и първоинстанционното решение, срещу което навежда доводи касаторът. Изложеното от него има характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които не се разглеждат във фазата по селекция. От цитираните съдебни актове, само ППВС № 4/23.12.1968 г. принадлежи към категорията задължителна съдебна практика. Останалите не се обхващат от понятието съдебна практика- решението по к.н.д. не е акт на граждански съд, за решението на САС няма данни да е влязло в сила, определение на състав на ВКС в производство по чл.288 ГПК не създава сила на пресъдено нещо.Само влезли в сила съдебни актове представляват съдебна практика според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК.Тъй като не е поставен въпрос ,не може да се изследва в какво се изразява твърдяното от ответника противоречие с ППВС №4/23.12.1968 г.
В изложението към касационната жалба на ищцата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя се въпросът за приложение принципа на справедливостта при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,установен в чл.52 ЗЗД. Твърди се,че решението е постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, ППВС № 4/1968 г.,решение по гр.д.№708/2009 г., ІІ г.о. и решение по гр.д.№14/2009 г., ІІ г.о.Ищцата намира,че въззивният съд не е взел предвид характера на увреждането,обстоятелствата при които то е причинено-по брутален и жесток начин,медицинската експертиза за здравословното й състояние,развитието на живота й ,като младо момиче,живеещо в изолация и което няма сили да завърши образованието си, че често се оплаква от главоболие, че необосновано е направен извод за отшумяване последиците от увреждането. Счита,че доказателствата не са обсъдени в съвкупност.
Така поставеният въпрос е релевантен.Не е налице твърдяното отклонение с разрешенията в цитираната съдебна практика.С изложената аргументация се обосновават оплаквания за допуснати процесуални нарушения при възприемане фактическата обстановка по делото и анализа на събраните доказателства. Касаторът трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,които са предмет на разглеждане в производството след допускане на касационното обжалване,което не е сторено.Освен това при поддържане на допълнително основание по чл.281 ал.1 т.1 ГПК той трябва да се издири и приложи задължителна съдебна практика при пълен фактически и правен идентитет на разглежданите случаи и подробно да се аргументира в какво се изразява отклонението от разрешенията в нея по поставения въпрос, а не само да се въведе оплакване за противоречие с изброени съдебни актове.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение по двете касационни жалби, тъй като с касационната жалба на ответника не са обосновани общи и допълнителни основания за това, а с касационната жалба на ищцата не е обосновано допълнително основание. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля. В изложението на ответника липсват формулирани правни въпроси във връзка с приетите от въззивния съд правни разрешения.Касационният съд не може да изведе такива въз основа на твърденията и оплакванията му, тъй като би нарушил диспозитивното начало. В изложението към касационната жалба на ищцата, както беше посочено по-горе, допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е доказано.
При този изход на делото на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски за тази инстанция.Относно разноските направени във въззивното производство е приложим реда по чл.248 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223/01.12.2015 г. по гр.д.№580/2015 г. на Апелативен съд-П., ГО, І състав по касационна жалба вх.№ 9133/17.12.2015 г. от И. Н. П. и по касационна жалба вх.№161/11.01.2016 г. от Р. Н. Б. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: