О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София,29.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2604/2013 год.
Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3от ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Т. И. П. и И. К. К. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски градски съд № 19223 от 27.11.2012г. по в.ч.гр.д. № 14608/2012г. С атакуваното определение е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 08.02.2010г. по гр. д. № 1530/2004г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по делото, съгласно което Т. И. П. и И. К. К. са осъдени да предадат на Ц. М. Л. и М. Й. П. следния недвижим имот: празно дворно място с площ 625 кв.м., находящо се в [населено място], [жк], ул.714, представляващо УПИ пл.№ 154, кв.34 . Решението е влязло в сила на 26.10.2009 г.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон по подробно изложени в жалбата доводи. Като основание за достъп до касация подържа чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, като повдига въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при произнасяне по частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист, за задължението на съда да мотивира акта си и за възможността в производство по чл.408 ГПК длъжникът да предявява възражения, свързани с материалното право.
Ответните по частната жалба страни – Ц. М. Л. и М. Й. П., вземат становище за недопустимост на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира, че частната жалба е недопустима. Съображенията за това са следните:
Определенията за издаване на изпълнителен лист, подлежат на двуинстанционно разглеждане. С нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени кои определения подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение не е сред тях. Разпореждането за издаване изпълнителен лист не е преграждащо по смисъла на т. 1 на същата правна норма. То не попада и сред хипотезите на т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, защото с постановяването му не се дава разрешение по същество на друго производство. Актът на съда, с който се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист, р. п. тя се отхвърля, се постановява в производство, съпътстващо исковото, поради което с него не се решава спор по същество в друго производство.
Нормата на чл. 407, ал. 1 ГПК е аналогична на тази на чл. 244, ал. 1 ГПК, отм., поради което следва да намери приложение т. 6 на ТР 1-2001-ОСГК, което на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Съгласно посоченото тълкувателно решение, актовете на съда за издаване на изпълнителен лист подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е настоящият казус.
По изложените дотук съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение на основание чл. 407, ал. 1 ГПК не подлежи на касационен контрол, поради което неправилно посочената от Софийски градски съд негова обжалваемост не създава право на инстанционен контрол, какъвто законът не допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. И. П. и И. К. К. срещу определение на Софийски градски съд № 19223 от 27.11.2012г., постановено по в.ч.гр.д. № 14608/2012г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: