4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
С.,11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 484/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Национална агенция за приходите – [населено място], и [фирма] – [населено място], срещу частта от решение № 189 от 15.10.2010 г. по в. т. д. № 81/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 52 от 13.05.2010 г. по т. д. № 266/2009 г. на Русенски окръжен съд в частта за определяне на датата 04.12.2009 г. като начална дата на неплатежоспособност на [фирма] – [населено място].
В касационната жалба на Национална агенция за приходите се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона и необоснованост. Излагат се доводи, че определената начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] не е съобразена със заключенията на съдебно-икономическата експертиза по делото относно икономическо състояние на праводателя на дружеството [фирма] към 31.12.2008 г. и доказаните трайни финансови затруднения на последния при обслужване на публичноправните му задължения към държавата, в частност – на констатираните с ревизионен акт №[ЕИК]/12.03.2010 г. задължения за ДДС за периода 29.12.2008 г. – 31.08.2009 г. Касаторът аргументира становище, че по силата на чл.15 във вр. с чл.16 от ТЗ и чл.611, ал.1 от ТЗ дружеството – правоприемник отговаря за задълженията на праводателя си – едноличен търговец, което налага при определяне на началната дата на неплатежоспособност на [фирма] да се вземат предвид и финансовите показатели за дейността на [фирма] към момента на прехвърляне на търговското предприятие.
Касационната жалба на [фирма] също е основана на доводи за неправилност на изводите на въззивния съд относно началната дата на неплатежоспособност на длъжника. Според касатора, за начална дата следва да се приеме датата 23.01.2009 г., на която търговското предприятие на [фирма] е прехвърлено на новоучреденото дружество [фирма]. В жалбата се поддържа, че неправилното определяне на датата 04.12.2009 г. като начална дата на неплатежоспособност е резултат от неточна преценка на доказателствата и на фактите, релевантни за презумпцията по чл.608, ал.3 от ТЗ.
Материалноправният въпрос за началната дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] е поставен като обуславящ за изхода на делото в изложението към касационната жалба на Национална агенция за приходите. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК като се сочи, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата и се представят решение № 481/10.04.2003 г. по гр. д. № 1521/2003 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по гр. д. № 844/2003 г. на ВКС, решение от 21.01.2002 г. по гр. д. № 873/2001 г. на Софийски апелативен съд, решение № 64/09.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС и решение от 12.11.2004 г. по в. гр. д. № 11/2004 г. на Великотърновски апелативен съд. Бланкетно е наведено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба на [фирма] за обуславящи са определени материалноправният въпрос за началната дата на неплатежоспособност и процесуалноправният такъв за доказването на неплатежоспособността при наличие на въведената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция. Касаторът твърди, че при постановяване на атакуваното решение въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в решение № 655/23.02.2006 г. по т. д. № 103/2005 г. на ВКС, І т. о., решение № 340/21.05.2006 г. по гр. д. № 1493/95 г. на ВКС, V г. о., и решение № 237/03.05.2006 г. по т. д. № 756/2005 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал отговори по чл.287 от ГПК, в които изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационните жалби.
Аналогично становище е заявено и в отговорите на ответника по касация [фирма] – [населено място].
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори от страна на ответниците по касация [фирма] със седалище в Република С., [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Русенски окръжен съд в обжалваната с въззивните жалби на Национална агенция за приходите и [фирма] част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] е определена датата 04.12.2009 г., решаващият състав на Великотърновски апелативен съд е приел, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност именно към тази дата, от когато трайно е спрял плащанията към кредиторите си. Този извод е направен въз основа на констатациите в заключенията на назначената по делото икономическа експертиза относно финансовите показатели, значими за икономическото състояние на дружеството и способността му да погасява изискуемите задължения към кредиторите. Като недоказани са преценени твърденията на двамата жалбоподатели за настъпване на неплатежоспособността в по-ранен момент – към 23.01.2009 г., на която дата е сключен договор за продажба на търговското предприятие на [фирма] и предприятието е прехвърлено на [фирма]. Въззивният съд е изложил съображения, че с оглед безспорния по делото факт за липса на извършвана от [фирма] търговска дейност преди 23.01.2009 г., икономическото състояние на прехвърлителя на предприятието – [фирма], и включените в предприятието непогасени парични задължения към Държавата и други кредитори, сред които [фирма], не могат да послужат като база за преценка на състоянието на платежоспособност на приобретателя [фирма] към посочената дата. След преценка на доказателствата по делото и прилагане на презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ е обоснован крайния извод, че трайно спиране на плащанията от страна на [фирма] е налице едва към датата 04.12.2009 г., когато обективно се е проявило състоянието на неплатежоспособност.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от касаторите правни въпроси несъмнено са от значение за изхода на конкретното дело и като такива отговарят на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация.
Независимо от наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване не може да се допусне поради недоказване на допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното в изложенията към двете касационни жалби основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Във всяко от представените решения, с които касаторите се домогват за докажат тезата за противоречива съдебна практика по въпросите за определяне на началната дата на неплатежоспособност в производството по несъстоятелност, началната дата на е определена съобразно специфичните за конкретното дело факти и доказателства, значими и за установената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция за неплатежоспособност. Безспорно тези факти и доказателства не са тъждествени с фактите и доказателствата, от които зависи началната дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма]. Разликата във фактите и доказателствата предполага различно произнасяне по въпроса към кой момент настъпва неплатежоспособността на конкретния търговец, но различното произнасяне не е равнозначно на противоречива съдебна практика при разрешаване на идентични правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Що се отнася до въпросите дали приетите в хода на настоящото дело експертни заключения съдържат необходимите данни за всички показатели, релевантни за преценката на икономическото състояние на длъжника, и дали показателите са анализирани правилно от решаващата въззивна инстанция, тези въпроси са извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване. Отговорът на тези въпроси предполага ревизиране на правилността на обжалваното решение, а това е възможно единствено при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 от ГПК, не и в производството по чл.288 от ГПК за селектиране на касационните жалби. При отсъствие на доказателства за противоречиво разрешаване на значимите за изхода на делото въпроси от съдилищата и в съответствие с указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не би могло да се приеме за съществуващо.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е заявено бланкетно в изложението към касационната жалба на Национална агенция за приходите и поради това настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Във връзка с позоваването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК следва да се отбележи, че въпросите за предпоставките, при които настъпва неплатежоспособност, и правилата за определяне на началната й дата са изяснени в достатъчна степен в правната доктрина и в съдебната практика, което изключва значимостта им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 189 от 15.10.2010 г., постановено по в. т. д. № 81/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :