2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6097/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр.София, 22.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 6097/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 509 от 15.07.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 551/2013 год. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 302 от 30.05.2013 год. по гр.дело № 314/2012 год. на Балчишкия районен съд за прекратяване производството поради недопустимост на предявения иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Н. О. Н. ЕГН [ЕГН], от [населено място], Добричка област, представляван от адвокат А. С., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
– кога е допустим иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ;
– допустим ли е иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при наличие на две заявления по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ за един и същ имот, по едното от които поземлената комисия се е произнесла положително със свое решение /в случая за ответниците по настоящия спор/, а по второто още няма произнасяне;
– допустим ли е иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при условие, че само една от спорещите страни /ответниците по настоящото дело/ е реализирала правата си по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, а искът на втората страна по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /в случая гр.дело № 265/2004 год. на БРС/ е прекратен именно поради наличие на подадени заявления по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ;
– допустимо ли е съдът, сезиран с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, да прави преценка на заявленията за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот предвид обстоятелството, че Общинската поземлена комисия по местонахождение на имота е единствения орган, овластен да се произнася по възстановяването, респ. да преценява заявленията по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, включително дали са подадени в срок и дали са подадени от правоимащи лица и че това доказателство не е оспорено своевременно от ответната страна.
Ответниците по частната касационна жалба Р. М. Г. с ЕГН [ЕГН], Е. К. Д. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] и Н. М. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Добричка област не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се предполага от висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, а според § 22 ПЗР на ЗСПЗЗ в случая е преклудирана възможността собствениците, респ. наследниците им да претендират правата си на възстановяване върху земеделски земи по съдебен ред.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил ТР № 1/1997 год. по гр.дело № 11/1997 год. и ТР № 2 от 25.06.1996 год. по гр.дело № 2/1996 год. на ОСГК на Върховния касационен съд.
Представените решения по чл.290 ГПК на Върховния касационен съд: № 790 от 20.07.2011 год. по гр.дело № 1114/2009 год., № 381 от 04.05.2010 год. по гр.дело № 419/2009 год., двете на І-во гражданско отделение и № 161 от 29.06.2012 год. по гр.дело № 896/2011 год. на ІV-то гражданско отделение касаят различна фактическа обстановка.
Определение № 112 от 16.03.2010 год. по ч.гр.дело № 18/2010 год. на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК и не следва да бъде съобразявано.
А определение № 497 от 10.07.2013 год. по ч.гр.дело № 536/2013 год. на Добричкия окръжен съд е неотносимо към спора тъй като се отнася до спиране на изпълнително производство на основание чл.420, ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 509 от 15.07.2013 год. по ч.гр.дело № 551/2013 год. на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ