5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София 05.06.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4696/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. А. М. против въззивно решение № 348 от 21.09.2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново по възз.гр.д. № 572/2018 г., с което е потвърдено решение № 627/18.06.2018 г. по гр.д. № 727/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про Продажби“ АД, че Е. Д. З. не дължи на дружеството сумата от 7 573, 19 лв., начислена по фактура № 0262383640 от 05.02.2018 г., за периода от 07.12.2016 г. до 06.12.2017 г., на основание чл. 50 ПИКЕЕ, по партида с кл. № **** за аб. № ******* за недоставена и непотребена електроенергия.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон по отношение на тълкуване на понятието „измервателна група“. Счита, че решението на въззивния съд е необосновано относно изводите за реално потребена и начислена за минал период електроенергия за сметка на потребителя. Позовава се и на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на изслушаната по делото експертизата.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което са формулирани следните въпроси: 1/ „Следва ли съдът да прецени доказателствата сила на експертизата с оглед обосноваността ?? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертиза“; 2/ „Налице ли е право за оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а от там и до неправилното ? остойностяване?“; 3/ „От правно значение ли са причините, довели до промяна в параметрите/тарифната схема на средството за търговско измерване, в резултат на която с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ? в неизведен на дисплея на електромера регистър, когато правното основание на паричната претенция е извършена доставка по сключен между доставчика и потребителя на електрическа енергия договор и произтича от задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183 ЗЗД?“. Касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 118/15.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 588/2011 г., III г.о., а вторият и третият в противоречие с решение № 21/01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о. Евентуално заявява, че повдиганите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Е. Д. З., подаден чрез адв. Н. Н.-Т., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявен от Е. Д. З. против „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 7 573, 19 лв., представляваща сума начислена по фактура № 0262383640 от 05.02.2018 г., за периода от 07.12.2016 г. до 06.12.2017 г., на основание чл. 50 ПИКЕЕ, по партида с кл. № ****** за аб. № ***** за недоставена и непотребена енергия. За да постанови решението си въззивният съд е установил, че между страните по делото съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Енерго-Про Продажби“ АД доставя на Е. Д. З. електроенергия. На 06.12.2017 г. служители на доставчика са извършили демонтаж на стария и монтаж на нов електромер в присъствието на абоната. За повредата в средството за търговско измерване/СТИ/, изразяваща се в тъмен дисплей, „Енерго-Про продажби“ АД е уведомено от Е. Д. З.. Тези обстоятелства са установени от събраните писмени доказателства и показанията на изслушаните пред първа инстанция свидетели – служители на ответното дружество. Впоследствие е извършена метрологична проверка на СТИ в БИМ – регионален отдел Р. и е установено натрупано количество електроенергия от 45801 квтчс от тарифа 1.8.3, поради което е преизчислено количеството на потребената електроенергия за период от 07.12.2016 г. до 06.12.2017 г. и е издадена фактура за заплащане на процесната сумата от 7 573, 19 лв. Корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ. За да се произнесе по основателността на претенцията, съдът е съобразил данните от приетото по делото заключение на СТЕ и е приел, че липсват данни за външно вмешателство върху СТИ. Обстоятелството, че СТИ е метрологично годно се установява и от проверката в БИМ. Следователно СТИ е технически изправно по отношение на измервателната му функция, а единствената му неизправност е тъмният дисплей, за коeто ответното дружеството е сигнализирано от ищеца. Причините за натрупване на показания в скрития регистър 1.8.3. биха могли да се дължат на фактори от различно естество, в т.ч. софтуерен проблем. От разпита на експерта в съдебно заседание се установява, че натрупаната енергия в „скрит“ регистър е невидима без наличие на специален софтуер. Процесното СТИ не е тип „смарт“, не е свързано с база данни на операторския център и не е възможно технически да се определи, че електрическата енергия е преминала, както и не може да се установи в миналото от кога е започнал или кога е въведен този запис на показания. В допълнение въззивният съд изрично е посочил, че дори да беше установена по делото софтуерна манипулация върху СТИ при монтажа му или впоследствие, която е довела до неотчет на част от реално потребната електричесна енергия, поради скриване от инкасатора на данните за измереното ? количество, подобен случай не попада в хипотезите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /публикувани в ДВ, бр. 98/2013 г. – неофициален раздел/, т.е. дори и в този случай тази манипулация е извън фактическите състави, пораждащи правото на енергийното дружество да извършва корекция на сметка на абоната. Освен това съдът е посочил , че в случая липсва и „измервателна група“ по смисъла на цитираната разпоредба на ПИКЕЕ. При така установеното въззивният съд е приел, че липсват доказателства за реално потребена енергия за конкретен период, тъй като няма данни какви са били показанията на монтираното СТИ по тарифа 1.8.3. при първоначалния монтаж; не може да се установи от кога е започнал или е въведен този запис на неотчетни показания, включително как и в кои часови зони на денонощието е натрупването, ако се допусне, че става дума за софтуерна манипулация или грешка – не е доказано кога е настъпил този факт; в БИМ не е извършено изследване на работата по тарифен регистър 1.8.3 и по сборния тарифен регистър, за да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличната цифрова информация е последица от реално преминала електроенергия; извън спорния запис в тарифа 1.8.3 не е възможно да се определи реално консумираното количество електрическа енергия през различните отчетни периоди за времето от 07.12.2016 г. до 06.12.2017 г. и не може да се направи съпоставка, нито правилно да се остойности допълнително начисленото количество такава; не е установена конкретна причина за натрупването на данни и не може да се каже дали те се отразяват на реално потребление или не. При тези мотиви, Окръжен съд – Велико Търново в правомощията си по чл. 269 ГПК е потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. С оглед изложеното не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе с атаквуаното решение въззивният съд е извършил цялостна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. При преценка на заключението на вещото лице по СТЕ е достигнал до извод, че липсва техническа неизправност на процесното СТИ, като тази констатация на експерта се подкрепя и от данните за метрологичното изследване на СТИ в БИМ. Действително съдът се е позовал на експертното заключение, за да обоснове крайните си изводи, но е извършил необходимия анализ на всички доказателства и установени факти. Несъгласието с крайния резултат по спора и начините на формиране на вътрешното убеждение на съда, не може да обуслови извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, а представлява единствено оплакване по правилността на решението. В случая не се разкрива претендираното противоречие с решение № 118/15.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 588/2011 г.
Поставеният в т. 2 въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Напротив съдът изрично е посочил, че една от предпоставките за уважаване на предявения иск е неустановяването на намеса от страна на абоната в СТИ. Изложени са подробни съображения за вида СТИ и причините, поради които е възможно да бъде направен спорния запис в т.нар. невидим регистър, но нито е прието, че отчетената енергия реално е доставена, нито е прието, че отчитането ? по сметка 1.8.3. е станало вследствие на намесата на абоната.
Третият въпрос е общотеоретичен и не кореспондира с конкретно правно разрешение на въззивния съд, поради което не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Нещо повече сам в себе си той съдържа условност, тъй като касаторът внушава, че електроенергията е доставена на абоната, но не е измерена поради някакви причини. Фактически извод за установена чрез събраните по делото доказателства доставена електроенергия не е направен. Съдът е анализирал данните, че е налице отчитане в „невидим“ регистър, но не е приел за установено обстоятелството, че отчетената енергия е била доставена.
При този изход на спора и на основанието чл. 78, ал. 3 ГПК и в тежест на касатора следва да се възложат направените и доказани от ответника по касация разноски в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 348/21.09.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 572/2018 г.по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК 103533691 да заплати на Е. Д. З. , ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: