О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 14.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 602 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Окръжен съд М. , Граждански състав, постановено на 06.01.2010г. по гр.д. № 415/2009г., с което е прогласено за нищожно решение на Л. районен съд постановено на 14.08.2009г. по гр.д. № 801/2007г. и делото е върнато на този съд за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на решението.
Касационната жалба е подадена от Р. П. Р. и Р. З. Г. чрез пълномощника им адв. В. Те поддържат, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че изводите на въззивния съд за допуснати множество и съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които не дават възможност да бъде установена волята на съда, са неправилни. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се позовават на хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Считат, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос същевременно е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата П. Н. С. поддържа в писмения си отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като изложението не е обосновано със съдебна практика, а представлява просто цитиране на текста на закона. Останалите ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да извърши преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът установи следното:
Предмет на делбата са земеделски и горски имоти, останали в наследство от трима наследодатели, като делбата е допусната между наследниците на всеки един от тях досежно притежаваните от него имоти. Поради това не всички участващи съделители имат дял от наследството на всеки от наследодателите, а и дяловете в съсобствеността са твърде различни. Първоинстанционният съд е възложил на вещо лице изготвяне на вариант за разделяне на имотите; единият от вариантите е одобрен от Общинската служба „З” гр. Л. съдът с определение е приел проекта и въз основа на него е извършил делбата по реда на чл. 292 ГПК/отм./ Пристъпването към този начин на делба съдът е обосновал с това, че има различни права на съделителите върху различни имоти с различно предназначение, категория и др., които правят невъзможно прилагане на други способи за делба.
Въззивният съд е обявил за нищожно постановеното първоинстанционно решение по извършване на съдебната делба по реда на чл. 292 ГПК/отм./ като е изложил съображения, че от съдебния акт не може да се извлече волята на съда относно това как са разпределени допуснатите до делба недвижими имоти, кой от проектите за разделителен протокол е възприет от съда. Съдът е посочил, че по делото са налице три варианта за разделителен протокол и съдът не е постановил решение по чл. 289 ГПК/отм./ кой от тях обявява за окончателен. Освен това е поставил в дял части от имоти без да са конкретизирани новообразуваните имоти от тези части; поставил е в дял на съделителката М имот, останал в наследство от Н. Б. , при положение, че тази съделителка не е наследник на това лице; налице е несъответствие между мотиви и диспозитив относно уравнението на дяловете, дължимо от получаващите дял четвърти и пети. В заключение съдът е приел, че липсва единство на мотиви и диспозитив и че от тях не може да се изведе действителната воля на съда.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават формално на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Изложението е бланкетно, не е формулиран материалноправния въпрос, по който се е произнесъл съда, т.е. не е посочено общото основание за допускането на касационен контрол. На второ място, не са обосновани и мотивирани посочените допълнителни основания за касационно обжалване по т.1 и 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно противоречие с практиката на Върховния касационен съд и разрешаване на въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формалното позоваване на текста на закона не представлява надлежно изложение на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Без посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по който се е произнесъл съда и без обосновка на някоя от изчерпателно посочените от законодателя три хипотези, при които е разрешен този въпрос, е невъзможно да се допусне касационно обжалване на решението. Това следва от диспозитивното начало и от обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата, включително и в производството по чл. 288 ГПК. В този смисъл е ТРОСГКТК № 1/2009г.
Предвид изложеното след като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд М. , Граждански състав, постановено на 06.01.2010г. по гр.д. № 415/2009г. по касационната жалба на Р. П. Р. и Р. З. Г. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: