Определение №491 от 39812 по ч.пр. дело №2195/2195 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 491
 
гр.София 30. 12.  2008 година
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември  две хиляди и осма година в  състав:
 
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                      ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТЛА ДИМИТРОВА
                                                            СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
                                                                                                                                     
изслуша  докладваното   от
председателя     (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
ч.пр.гражданско дело № 2195/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е определение № 3* постановено на 10.07.2008 год. по ч.гр.дело № 533/2008 год. по описа на Плевенския окръжен съд, с което на основание чл.217, ал.4 ГПК/отм./ е оставено в сила определението на Плевенския районен съд, ІХ с ъстав от 16.05.2008 год. за спиране производството по гр.дело № 3240/2007 год. на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ до приключване на гр.дело № 2010/2008 год. по описа на Плевенския районен съд с влязло в сила съдебно решение.
Недоволен от определението е жалбоподателят И. Д. И. от гр. П., представляван от адвокат И от САК, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК със съображения за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК-сочи съдебна практика.
Ответникът по частната жалба „С”О. със седалище и адрес на управление с. С., област П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за спиране производството по делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като в приложението към частната жалба не се твърди въпросът за спирането на производството по делото по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./-„когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск”(сега чл.229, ал.1, т.4 ГПК „когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора”) да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Същият въпрос не е разрешаван противоречива от съдилищата- представените две определения: на Софийския апелативен съд, ІІ от деление, постановено на 12.07.2000 год. по ч.гр.дело № 1580/2000 год. за отмяна на определение по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК на първата инстанция и на Софийския градски съд от 09.02.2004 год. по гр.дело № 4971/2003 год. за оставане без уважение искане за спиране на посоченото основание касаят друга фактическа обстановка, а в случая е установена преюдициалност на висящото дело, който е от значение за правилното решаване на спора по спряното дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Плевенския окръжен съд, постановено под № 316 на 10.07.2008 год. по ч.гр.дело № 533/2008 год.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top