3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
С., 27.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 288/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274 от ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № V-217 от 26.01.2011 г. по в. гр. д. № 1654/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от дружеството – частен жалбоподател молба за допълване на решението по в. гр. д. № 1654/2010 г. чрез присъждане на направените в хода на делото разноски.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Частният жалбоподател поддържа, че като е отказал да допълни решението си и да му присъди направените във въззивното производство разноски, Бургаски окръжен съд е нарушил разпоредбата на чл.81 от ГПК, предвиждаща с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнася по исканията на страните за разноски.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № V-155 от 30.11.2010 г. по в. гр. д. № 1654/2010 г. Бургаски окръжен съд е обезсилил обжалваното пред него решение № 691 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на Бургаски районен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Сезиран с молба по чл.248 от ГПК от ответника [фирма], въззивният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение № V-217 от 26.01.2011 г., с което е отказал да допълни /измени/ решението си като присъди на дружеството – ответник разноски за въззивното производство. Съдът е изложил съображения, че с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция страните нямат право на разноски, тъй като с постановеното въззивно решение не е дадено разрешение по съществото на правния спор и не е отхвърлен иска срещу ответника, за да има същият право на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е уредена в разпоредбите на чл.78, ал.1 – ал.11 от ГПК. В чл.78, ал.1 от ГПК е предвидено, че ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, а в чл.78, ал.3 от ГПК е признато право на разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска. Извън хипотезата на отхвърляне на иска, ответникът има право да получи направените в хода на делото разноски при прекратяване на делото – чл.78, ал.4 от ГПК, както и в случай, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае предявения иск – чл.78, ал.2 от ГПК. За да се присъдят от съда, разноските следва да са поискани от страните, като съгласно чл.81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по исканията за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Цитираните разпоредби обосновават категоричен извод, че правото на страните да претендират и получат извършените в хода на делото разноски е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на делото в съответната инстанция, т. е. с постановяването на определение за прекратяване на делото или на решение по съществото на правния спор.
В конкретния случай производството по в. гр. д. № 1654/2010 г. на Бургаски окръжен съд е приключило с решение, с което е обезсилено обжалваното първоинстанционно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд. С постановеното от въззивния съд решение не е разрешен по същество правния спор, предмет на делото, и не е сложен край на делото, поради което за страните не е възникнало право на разноски по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, както законосъобразно е приел и въззивният съд.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № V-217 от 26.01.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1654/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :