5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
С.,11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1116/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Районна ветеринарномедицинска служба /Р./ – [населено място], срещу решение № 28/16.07.2010 г. по гр. д. № 302/2010 г. на Видински окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 37 от 14.12.2009 г. по гр. д. № 503/2006 г. на Видински районен съд в частта за осъждане на Р. – [населено място], да заплати на [фирма] сумата 4 500 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за охрана от 01.02.2003 г. и анекс към него от 14.03.2003 г. за периода 01.05.2005 г. – 01.08.2005 г., мораторна лихва за същия период в размер на 378.38 лв. и деловодни разноски в размер на 614 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна. Касаторът твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие със съдопроизводствените правила като не е съобразил отсъствието на призната в полза на Р. – [населено място] процесуална правосубектност за участие като страна в гражданския процес. Застъпва становище, че доколкото не притежава статут на държавно учреждение и не е самостоятелно юридическо лице, а част от структурата на Национална ветеринарномедицинска служба – [населено място], не е процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Позовава се на неправилна преценка на събраните по делото доказателства, довела до необосновани изводи за липса на валидно извършено прекратяване на договора за охрана към датата 29.04.2005 г., за предоставена от ответника охрана през исковия период 01.05.2005 г. – 01.08.2005 г. и за дължимост на претендираното с иска по чл.79 от ЗЗД възнаграждение за този период.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение. Посочено е, че въззивният съд е нарушил процесуалния закон – чл.18, ал.2 от ГПК /отм./ и чл.127 от ГПК /отм./, като не е преценил отсъствието на процесуална правосубектност на ответника и не е изпълнил задължението си по чл.16, ал.3 от ГПК /отм./ да следи служебно за процесуалната дееспособност на страните в процеса, с което се е отклонил от практиката в решение № 1646/17.09.1984 г. по гр. д. № 2797/93 г. на ВС; че са нарушени съдопроизводствените правила като е прието, че договорът за охрана не е прекратен с отправената до ищеца – изпълнител нотариална покана, не е разпределена правилно доказателствената тежест и не са преценени правилно доказателствата, вследствие на което се е стигнало до противоречие със съдебната практика, изразена в решение № 10913/07.12.2005 г. по адм. д. № 4273/2005 г. на ВАС, определение от 10.12.2002 г. по гр. д. № 2261/2002 г. на Софийски апелативен съд, решение № 527/88 г. по гр. д. № 963/55 г. на ВС и решение № 1436/23.08.1962 г. по гр. д. № 986/62 г. на ВС; че решението е постановено „при грубо нарушение на чл.79 от ЗЗД и в грубо противоречие с установената съдебна практика по този материалноправен въпрос”. Допускането на касационно обжалване е аргументирано и с необходимостта от разграничаване на законовите възможности по чл.79 от ЗЗД и правилното определяне на правното основание на иска.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Видински районен съд в осъдителната част за сумите 4 500 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за охрана от 01.02.2003 г. и анекс към него от 14.03.2003 г. за периода 01.05.2005 г. – 01.08.2005 г., и 378.38 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за същия период, решаващият състав на Видински окръжен съд е приел, че е налице предвиденото в чл.79, ал.1 от ЗЗД основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника и настоящ касатор Р. – [населено място], за заплащане на възнаграждение за предоставената от ищеца – изпълнител охрана и тези на чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от забавата на възнаграждението. След анализ на събраните доказателства е направен извод, че през процесния период страните са били обвързани от валидно сключен на 01.02.2003 г. срочен договор за охрана, в изпълнение на който ответникът /като правоприемник на първоначалния изпълнител по договора [фирма]/ е осигурил охрана на обекти на ищеца при уговорени за целта условия. Поради непредставяне на доказателства за плащане на дължимото възнаграждение за времето от 01.05.2005 г. до 01.08.2005 г. въззивният съд е приел за правилен извода на първостепенния съд за основателност на предявените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и е потвърдил решението, с което същите са уважени.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предвидените в процесуалния закон изисквания за достъп до касационен контрол.
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са наведени доводи за липса на процесуална правосубектност на Р. – [населено място] като предпоставка за допустимост на предявените искове. Доводите касаят процесуалната допустимост на обжалваното решение и независимо, че са заявени за пръв път пред касационната инстанция, следва да бъдат разгледани с оглед задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените указания Върховният касационен съд е длъжен да следи служебно за допустимостта на обжалваното пред него решение и в производството по чл.288 от ГПК, а ако констатира вероятност решението да недопустимо, трябва да го допусне до касационен контрол.
Настоящият състав намира, че делото не съдържа данни за вероятна недопустимост на решението по гр. д. № 302/2010 г. на Видински окръжен съд. При предявяване на исковете първоинстанционният съд е дал изрични указания на ищеца да представи доказателства за процесуалната правосубектност на ответника Р. – [населено място]. В изпълнение на указанията ищецът се е позовал на разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност в действащата към 20.03.2006 г. /датата на подаване на исковата молба/ редакция, предвиждаща, че Р. са поделения на Н. и се ръководят от директор. При тези обстоятелства както първоинстанционният, така и въззивният съд, са разгледали предявените срещу Р. – [населено място] искове, след като са приели, че Службата е правосубектна страна по смисъла на чл.18, ал.2 от ГПК /отм./ и е процесуално легитимирана да отговаря като ответник по делото. За процесуалната правосубектност на Р. – [населено място] сочи и влязлото в сила решение № 233/08.12.2007 г. по приложеното гр. д. № 350/2007 г. на Видински окръжен съд, оставено в сила с решение № 479/01.07.2008 г. по т. д. № 173/2008 г. на ВКС, І т. о. С това решение е отхвърлен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожност на договора за охрана, предявен от Р. – [населено място] срещу праводателя на ответното дружество – [фирма], а с произнасянето по съществото на въведения с иска правен спор е разрешен и въпросът за наличието на процесуална правосубектност на Р. – [населено място]. Участието на касатора като ищец в производството по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД опровергава поддържаната в касационната жалба теза за недопустимост на производството по настоящото дело, в което Р. – [населено място] участва в процесуалното качество на ответник.
По изложените съображения не се налага допускане на касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 т.1 от ГПК основания. В изложението касаторът не е посочил нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото. Съдържанието на изложението не позволява въпросите да бъдат уточнени от настоящия състав в съответствие с изяснените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правомощия на касационната инстанция в производството по чл.288 от ГПК, тъй като е основано изцяло на доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния и материалния закон при преценката на доказателствата, установяването на правнорелевантните за спора факти, разпределението на доказателствената тежест и определянето на правното основание на исковете. Според разясненията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, обуславящият за всяко конкретно дело правен въпрос трябва да се посочи от касатора и да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата. Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с относимите към правилността на решението касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, което съставлява пречка за допускане на атакуваното решение до касационен контрол.
Непосочването на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК освобождава настоящата инстанция от задължение да обсъжда представената от касатора съдебна практика, сочена във връзка със специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК допълнителна предпоставка.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 28/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 302/2010 г. на Видински окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :