О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София 11.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 366 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби: първата- от Г. М. М. и Н. М. от гр. Я. процесуалния им представител-адвокат С. и втората-от С. М. М. от гр. Я. процесуалния си представител-адвокат Д. против решение № 274 от 19.12.2008г.по в.гр.д. № 471 по описа за 2008г. на Ямболски окръжен съд, с което е частично отменено решение № 701 от 2.10.2008г. по гр.д. № 546/2008г.на Районен съд Ямбол.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу въззивното решение,в частта му,в която е отменено решението на районния съд и е уважен иска с правно основание чл.26 от ЗЗД -касаторът С. М. М. сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Твърди,че въззивният съд е разрешил поставения от нея съществен материално-правен въпрос за действителността на споразумението по чл.99 ал.3 от СК в частта относно предоставянето й на ползването на семейното жилище,което е собственост на родителите на бившия й съпруг -в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на тезата си се позовава на решение № 971/2000г. по гр.д. 163/00г.на ІІ г.о. ВКС.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу въззивното решение,в частта му,в която е оставено в сила решението на районния съд по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД-касаторите Г. М. М. и Н. М. сочат чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Твърдят,че въззивният съд е разрешил поставения от тях съществен материално-правен въпрос за възмездния характер на правото на ползване на чужд имот при постановено решение за предоставено право на ползване на семейното жилище на съпруга-несобственик,комуто е предоставено упражняването на родителските права- в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на тезата си се позовава на Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, решение № 304/1996г. на 5-членен състав на ВКС, решение № 22/1958г. по гр.д. № 140/57г. на ВС и решение № 364/2005г. по гр.д. 1756/04г.на ЯРС.
Срещу така подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Касационите жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното решение е отменено решението на районния съд в частта,в която е отхвърлен иска на Г. М. М. и Н. М. против С. М. М. с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и вместо това е прогласена нищожността на споразумение от 10.12.2002г.,постигнато между С и на решение от 3.01.2003г.по гр.д. № 1498/2002г.на ЯОС ,в частта,с което е одобрено това споразумение относно ползването на семейното жилище,представляващо апартамент № 43, с идентификатор 87384.541.16.9.43,находящ се в гр. Я. ул.”Раковски” № 34 вх.”А”ап.43,предоставено на С. М. М. , заедно с детето,без срок,поради противоречие с нормата на чл.107 ал.4 от СК ,отменено е решението в частта относно присъдените разноски от 500лв.,а в останалата част,с която е отхвърлен предявения от Г. М. М. и Н. М. против С. М. М. иск по чл.59 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 8 400лв.,ведно със законната лихва,представляваща обезщетение за неоснователно използване за периода 1.02.2003г.-1.09.2007г.на собствения им имот,находящ се на горепосочения адрес, е оставено в сила.
Относно жалбата на С. М. М.
Поставеният от нея въпрос относно действителността на постигнатото споразумение по чл.99 ал.3 от СК в частта му за ползването на семейното жилище, пред вид на обстоятелството,че то е собственост на родителите на бившия й съпруг и с оглед на факта,че при одобряването му-в противоречие с изискването на чл.107 ал.4 от СК-съдът не е определил срок- е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Изложеното възражение,че независимо,че изрично срокът не е определен,той е определяем-пред вид обстоятелството,че той може да бъде до навършване на пълнолетие от роденото от брака дете- е неоснователно. Изискването на чл.107 ал.4 от СК –да бъде определен срок е императивно и неспазването му съставлява нарушение на закона. Това е така,защото като е предвидил – в интерес на родените от брака ненавършили пълнолетие деца- възможността за предоставяне за ползване семейното жилище на родителя,на когото са предоставени за упражняване родителските права,дори и когато жилището е собственост на близки на другия съпруг, законодателят е взел пред вид и интересите на собствениците на жилището,като е предвидил определяне на срок,до който ползването на чуждия имот да е оправдана. С предоставянето на чужд имот за ползване на родител,грижещ се за ненавършило пълнолетие дете- се засяга правото на собственост на трети за бракоразводния процес лица,поради което това може да се допусне само за ограничен и точно определен период от време. Конкретизацията- в случая е съществена,тъй като тя е определяща за правото на защита на собственика. Решението на което се позовава касаторката/№ 971/2000г. по гр.д. 163/00г.на ІІ г.о. ВКС/не дава основание за друг извод,тъй като то е свързано с основанието за отмяна по чл.231 б.”в” от ГПК/отм./ и е неприложимо.
Искането на касаторката С. М. М. за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е неоснователно.
Относно жалбата на Г. М. М. и Н. М.
Поставеният от тях съществен въпрос за възмездния характер на правото на ползване на чужд имот е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Това е така,защото както беше посочено по-горе –С. Михайловна М. е ползвала собствения на касторите М. имот на нищожно правно основание /споразумението по чл.99 ал.3 от СК е нищожно в частта му относно ползването на семейното жилище като противоречащо на закона/. Следователно –налице е ползване на чужд имот без правно основание и при предявен иск по чл.59 от ЗЗД- това е следвало да бъде преценено от въззивния съд. Налице е твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и тази касационна жалба следва да се допусне до разглеждане срещу въззивното решение в частта, в която е оставено в сила решението на районния съд по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване/30лв./ е внесена.
Държавната такса за разглеждане на касационната жалба/ която е 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство/ не е внесена. На касаторите следва да бъде даден 7-дневен срок за внасяне по сметка на ВКС на сумата от 168в. /при материален интерес от 8 400лв.-таксата за първоинстанционното производство е 336лв.,а 50 на сто- са 168лв./
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274 от 19.12.2008г.по в.гр.д. № 471 по описа за 2008г. на Ямболски окръжен съд в ЧАСТТА, в която е отменено решението на районния съд и е уважен иска с правно основание чл.26 от ЗЗД.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274 от 19.12.2008г.по в.гр.д. № 471 по описа за 2008г. на Ямболски окръжен съд в ЧАСТТА в която е оставено в сила решението на районния съд по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД по подадената жалбата на Г. М. М. и Н. М.
ДАВА –дневен срок на касаторите Г. М. М. и Н. М. да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 168лв./сто шейсет и осем/лева,след което ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.