О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
Гр.София, 14.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 119 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ф. К., гр. С. срещу решение № 216/29.10.2009г., постановено по гр.д. № 337/2009г. от Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 188/12.06.2009г. по гр.д. № 664/2008г. на Смолянския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против С. С. Т. искове за връщане на сумата от 5000 лв., предоставена по договор за заем от 04.10.2006г., и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 252.53 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата и допускането на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвид реалния характер на договора за заем, по делото не е доказано по категоричен начин, че заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя, поради което е отхвърлил иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи,че въззивното решение е необосновано и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Заявява, че от доказателствата по делото се установявало предаване на паричната сума на ответника, като съдът е следвало да кредитира ангажираните гласни и писмени доказателства. Цитира решения на ВКС относно допустимостта на предвидените в ГПК доказателствени средства за установяване на факта на предаване на парична сума по договор за заем. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа с оглед на уеднаквяване на практиката по въпроса “кои точно доказателства имат по-висока стойност при кредитирането им” и “нужно ли е при писмен договор за сключен паричен заем, с клаузи как и кога става реалното предаване на парите, да се изисква тези договорни отношения да бъдат възприети и от свидетели”.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал значим материалноправен или процесуалноправен въпрос, извън оплакванията си за неправилност на въззивното решение. Цитираната практика на ВКС не предпоставя, че в определени хипотези, съдът, решаващ делото по същество, е задължен да приеме да доказани или недоказани определени факти с правно значение. Опитът да бъдат изведени процесуални въпроси относно доказателствената сила на писмените документи или на свидетелските показания или за приоритет на едните над другите, има за резултат противоречие на тезата на касатора със сочената от същия практика на ВКС. От друга страна, уеднаквяването на съдебната практика, по посочения от касатора начин, би ограничило правомощието на решаващия орган да преценява фактите и обстоятелствата по спора по вътрешно убеждение.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 400 лв. по договор от 18.01.2010г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216/29.10.2009г., постановено по гр.д. № 337/2009г. от Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Ф. К., ЕГН: **********, гр. С., ул.”П” №1, вх. В, ет.4, ап.28 да заплати на С. С. Т., гр. С., ул.”П” № 19, бл.27, вх. А, еп.14 сумата от 400 лв. /Четиристотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.