О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
гр. София 26.10.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 3589 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 6773/04.07.2016 г. от ищците Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И. против определение № 197/22.06.2016 г. по гр.дело № 2236/2016 г.на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 3730/08.04.2016 г. от Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И. срещу решение № 74/01.03.2016 г. по гр.дело № 968/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че претенцията за парично обезщетение е направена при условие на евентуалност в случай, че се окаже, че действително Общината не разполага с равностоен имот, с който да бъдат обезщетени, че паричната им претенция произтича не от облигационен договор с предмет парични престации, а от имотен спор с предмет недвижим имот, свързан с промяна на собствеността и начина на обезщетение, че определяща в случая е стойността на недвижимия имот. Според жалбоподателите налице е ново обстоятелство, а именно съпругата на наследодателя и ищца З. Н. Е. е починала на 06.07.2015 г. – преди постановяване на решението на Окръжния съд, но същите не уведомили съда за това обстоятелство. Представят удостоверение № 139/29.06.2016 г., издадено от кметство [населено място] за наследници на починалата З. Е.. Отправят искане в настоящото производство да се конституират като страни наследниците на З. Е., тъй като тя била страна по същото дело. Сочат, че наследниците на починалия син на общия наследодател Б. Е. не са приели наследството, оставено от общия наследодател и са заявили, че не желаят да приемат наследството и на починалата З. Е.. Според жалбоподателите ако това обстоятелство наследниците потвърдят, то цената на иска на жалбоподателя Б. Е. е над 5000 лв. Поради това, считат, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което делото да се върне на съответния състав на ВКС за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба [община], чрез адв. И. Л. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от ищците Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И. съставът на ВКС е приел, че в случая се касае до субективно съединени осъдителни искове с предмет парични вземания в различен размер. Прието е, че вземанията на всеки от ищците-касатори е в размер под 5000 лв., че само вземането на ищцата З. Е. е над 5000 лв., но същата не е подала касационна жалба и по отношение на нея въззивното решение е влязло в сила. Прието е също, че са налице предпоставките на чл.280,ал.2 ГПК и въззивното решение в частта, в която е обжалвано от Б. Е., Г. С. и В. И. не подлежи на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС споделя изводите на съда в обжалваното определение.
С въззивно решение № 74/01.03.2016 г. по в.гр.дело № 968/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд е обезсилено решение № 281/09.11.2015 г. по гр.дело № 419/2015 г. на Районен съд [населено място], прекратено е производството по делото и същото е изпратено по компетентност на административен съд [населено място]. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ищците Б. Е., Г. С. и В. И..
Въззивният съд е приел, че ищците Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И. и ищцата З. Н. Е., в качеството си на наследници на И. Б. Е., починал през 1996 г., са претендирали от ответната Община заплащане на сумата 17 680 лв., представляваща паричната равностойност на общински парцел в [населено място], с площ 680 кв.м., описан в исковата молба, който общият им наследодател получил в замяна на друг негов недвижим имот. Прието е, че имотът бил реституриан на трети лица и поради това през 2000 г. ищците доброволно го освободили. Общинският съвет взел решение № 65/18.05.2000 г. по молба на ищците същите да бъдат обезщетени, като впоследствие с писмо изх.№94-ОБ-11/20.03.2014 г. Общината ги уведомила, че не разполага с подходящ имот за обезщетение, както и с парични средства. Прието е, че исковата сума е претендирана от ищците съобразно дяловете им – претенцията на З. Н. Е. е в размер на 11 050 лв., на Б. И. Е. – в размер на 2 210 лв., на Г. И. С. и на В. И. И. – в размер на по 1 105 лв. Според твърденията на ищците ответната община се е обогатила неоснователно за тяхна сметка със стойността на парцела.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правна квалификация по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, че се претендира обезщетение за имуществени вреди причинени от неправомерни действия и бездействия на органи и длъжностни лица от ответната Община. Прието е, че вредите се съизмеряват със стойността на непредоставеното имотно обезщетение, в резултат на неизпълнение задълженията на ответника, който не е извършил предписани от закона действия. С оглед на това е обезсилил първоинстанционното решение, прекратил е производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд [населено място].
Съдът преценява, че в настоящият случай се касае за субективно съединени осъдителни искове с цена на всеки от тях под 5000 лв. за ищците Б. Е., Г. С. и В. И.. Предявеният иск от ищцата З. Е. е с цена на иска над 5000 лв.
Видно от приложеното към настоящата частна жалба удостоверение за наследници изх. № 139/29.06.2016 г., издадено от кметство [населено място] ищцата З. Е. е починала на 05.07.2015 г. преди провеждане на съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания на 06.10.2015 г. пред Районен съд [населено място]. Жалбоподателите не са уведомили първоинстанционния съд за смъртта на ищцата. Не са уведомили и въззивния съд. Въззивното решение е постановено и по отношение на починалата ищца З. Е..
Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение само от ищците Б. Е., Г. С. и В. И.. В същата жалба липсват данни за смъртта на ищцата З. Е., нито е представено удостоверение за наследници. Видно от обстоятелствената част и искането касационната жалба е подадена от ищците Б. Е., Г. С. и В. И. в лично качество, но не и като наследници на починалата ищца З. Е.. Посочените ищци обжалват решението на въззивния съд, в частта, с която се е произнесъл по исковите им претенции, но не и по предявения иск от З. Е., чиито наследници са. Съгласно разпоредбите на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Поради липса на данни за смъртта на ищцата и доводи в тази насока от ищците-въззивници въззивният съд не е се е произнесъл дали първоинстанционното решение, в частта по иска, предявен от З. Е. е допустимо.
Във фазата по чл.288 ГПК също се разпростира служебното задължение на ВКС да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. Както се отбеляза в касационната жалба липсват данни за смъртта на ищцата З. Е., а и е подадена от останалите ищци в лично качество. От обстоятелствената част и искането в жалбата се налага извода, че предмет на касационната жалба е въззивното решение само в частта по предявените искове от Б. Е., Г. С. и В. И.. Следователно решението на въззивния съд е влязло в сила в частта, с която се е произнесъл по предявения иск от З. Е., макар и да е недопустимо в същата част, тъй като към момента на устните състезания ищцата е починала. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. Касае се за въззивно решение, с което в обжалваната част въззивният съд се е произнесъл по гражданско дело по предявените от жалбоподателите в лично качество искове с цена на всеки иск под 5000 лв. Налице са предпоставките на чл.280,ал.2 ГПК и поради това въззивното решение в обжалваната част не подлежи на обжалване. Касационната жалба като процесуално недопустима следва да се върне, а производството по делото следва да се прекрати, както е приел и състава на ВКС в обжалваното определение. Искането на жалбоподателите за конституирането като страни по делото на наследниците на ищцата З. Е. следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 197/22.06.2016 г., постановено по гр.дело № 2236/2016 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 3730/08.04.2016 г. от Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И. срещу решение № 74/01.03.2016 г. по гр.дело № 968/2015 г. на Окръжен съд [населено място] и е прекратено производството по делото.
Оставя без уважение молбата на Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И. за конституиране като страни в настоящото производство на наследниците на починалата на 05.07.2015 г. ищца З. Н. Е., б.ж. на [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: